Когато става дума за Сибир, сигурно си представяте необятната заснежена шир, която макар да изглежда красиво в бялата си мантия, е прекалено негостоприемна и в нея липсва живот. Да, но тук бихте сгрешили.
Възможно е да не е по вкуса на всеки със своите минусови температури (там е измерена най-ниската температура, измервана някога в обитавано от хора място, която е била повече от - 67 °C по Целзий), но животът там по отношение на флората и фауната спокойно може да се каже, че дори и да не кипи, то си тече и то не само лятно време.
Именно затова решихме да ви представим един от най-красивите представители на сибирската флора, а именно Сибирският ирис, който е познат и като Сибирска перуника.
Ириси могат да се срещнат в дивата природа из цяла Европа и Централна Азия, като са култивирани и в редица други държави заради красивите си цветове, от които се правят невероятни букети.
Сибирският ирис се отличава обаче от своите събратя не само по външния си вид, но и поради непретенциозното си отглеждане. Както се досещате сами, него студ трудно би го уплашил.
Сибирският ирис е с дълги и остри листа, които наподобяват трева. В сравнение с останалите видове ириси цветовете му са по-малки, но за сметка на това много на брой. Така например едно 4- годишно растение би могло да произведе 30 -40 дръжки при добро гледане.
Може би именно този факт е накарал градинарите да обръщат все повече внимание на Сибирския ирис.
Тези растения се засаждат пролетно или есенно време, защото почвата, в която ще се отглеждат, трябва да е влажна. Макар да не са особено капризни към вида на почвата е за предпочитане тя да е алкална. Поддържа се винаги влажна, но не и подгизнала от вода.
Сибирските ириси обичат светлината и не е добра идея да ги засаждате в близост до дървета или високи храсти, които биха ги засенчвали.
Засаждането се прави на разстояние от минимум 50 см между растенията, защото Сибирските ириси образуват доста голяма коренова система.
След като веднъж вече сте ги засадили, наторяването им може да става както с органична, така и с минерална тор, но като цяло не им е необходимо нищо повече освен поливане на ириса, както и есенно време да ги подрежете ( листата се подрязват така че да не достигат повече от 20 см височина).
Не забравяйте, че при добри грижи от ваша страна тези растения ще могат да ви радват 4 години. Не е необходимо всяка година да засявате нови.
Важно е да се отбележи, че Сибирските ириси са отровни. При продължителен допир можете да получите раздразнение на кожата или алергична реакция, а ако решите да приемате цветове или листа от ирисите, ще получите коремни болки и позиви за повръщане.
На фона на това е интересен факта, че от ириси се прави и средство за отхрачване.
Всъщност освен за красиви букети в миналото ирисите са имали и други приложения. Така например в Западен Сибир от тях се е произвеждало багрило за оцветяване на тъканите в жълто, а в Полша девойките пиели сварени семена от ириси, за да се предпазят от забременяване.
Ние ви препоръчваме единствено да се радвате с очите си на ирисите и да не си правите експерименти със собственото си здраве.
Вижте още кои са подходящите торове за ириса.
