Ако трябва да дадем поетично име на някое познато цвете, се получават приказни названия. За познатата ни перуника или още, ирис, такова име е къс от вълшебната дъга.
Това име не е ново, дали са го още древните гърци, които нарекли цветето на богинята на дъгата - Ирида. Тя носела посланията на боговете, слизайки по дъгата.
Известният учен Карл Линей първи е предложил единна система, в която да бъдат подредени тези растения и така успял да запази древното красиво име ирис, което означава дъга, и до днес.
Групата на цветята, поместващи се в името перуника, е много голяма. Да се класифицират е сложна задача, но пък основните видове не е трудно да се различат. Можем да научим някои полезни неща за често срещаното красиво цвете ирис.
Класификация на ириса
Ирисът е най-големият род от семейство Iridaceae - Перуникови с около 300 вида, много от тях естествени хибриди. Към това семейство спадат минзухар, красивата перуиника и растението шафран.
Тези цъфтящи растения са разпространени в различни климатични пояси. Могат да бъдат срещнати в Европа, Северна Африка, Азия и Северна Америка. Две са основните групи, на които растенията се разделят. Едната е ризомна, другата е луковична.
Ризомна група
Ризомната група обхваща всички популярни сортове ириси, отглеждани по света, включително у нас. Сред тях централно място заема брадатият ирис. Цветето се нарича така заради наличието на дълги власинки по обърнатата надолу част на външните венчелистчета.
Към групата принадлежат също голобрадите и качулатите ириси.
Гладките външни венчелистчета и ризоми, намиращи се над почвата, дават името на голобрадите ириси. То се среща в огромно разнообразие от цветове и форми.
Качулатите ириси са без власинки по външните венчелистчета. Групата им е малка, но затова пък са изключително красиви.
Луковична група
Луковичната група е представена от цветя с по-малки размери, в сравнение с ризомната група. Луковичните ириси обикновено имат място в алпинеумите, както и като украса на бордюра. Те са различни видове и цъфтежът им е през пролетта, лятото или зимата.
Някои луковични ириси са прекалено деликатни, оцеляват трудно и затова градинарите по-рядко се спират на тях. Туфите, на които се засаждат, не бива да се пипат поне 4-5 години, след като са засадени.
Сортовете и видовете от тази група се разделят на три подгрупи, които са джуджета или бордюрни растения.
Описание на цветето ирис
Ирисите са многогодишни растения, които растат от пълзящи коренища, а в по-сух климат от луковици. Те имат дълги, изправени цъфтящи стъбла, които могат да бъдат прости или разклонени, твърди или кухи или сплескани, а могат да имат и кръгло напречно сечение.
Ризоматозните видове най-често имат от 3 до 10 мечовидни листа, растящи в плътни буци.
Луковичните видове имат цилиндрични листа при основата.
Съцветията са с форма на ветрило и съдържат едно или повече симетрични шест-лопасни цветя. Те растат на дръжки или дръжка.
Трите чашелистчета, които обикновено увисват надолу, се наричат падащи. Те се разширяват от тясната си основа, в по-широка разширена част, крайник, и могат да бъдат украсени с жилки, линии или точки.
В центъра на острието е брадата, каквато имат брадатите ириси, те са нишките на растението.
Трите венчелистчета, които понякога са редуцирани, стоят изправени.
Някои по-малки видове имат всички 6 лопа, насочени право навън, но като цяло другите им части се различават на външен вид. Те са обединени в основата си от флорална тръба, която лежи над яйчника.
Цветът на ириса представлява интерес като пример за връзката между цветето и насекомото, което го опрашва. Формата на цветето е такава, че външните венчелистчета образуват площадка, където насекомото каца. По-нататък при съприкосновение с цветето всичко е създадено от природата така, че да бъде максимално полезно за растението.
Плодът на ириса е капсула, която се отваря на три части, за да разкрие многобройните семена вътре.
Отглеждане на ириса
Ирисите са цветя, които се отличават с непретенциозен характер и имат красив цъфтеж, затова са желана украса за всяка градина. Дори начинаещ градинар ще се справи успешно с отглеждането на ириси, стига да спазва някои правила, които ще осигурят комфорт на цветето.
Засаждане на ириса
Мястото, където ще се засади ирис, трябва да се избере и подготви по-рано. Добре е то да не е ветровито, а през втората половина на деня да попада на сянка.
Почвата, която е подходяща за градински ирис, е песъчлива, неутрална или слабо кисела. Към тежките почви е добре да се добави пясък и торф, за да се подобри. Почистената от плевели и прекопана почва е готова за засаждане.
За да се засади цветето е нужно да се изкопае дупка, дълбока около 10 сантиметра. На дъното се посипва почва и се разполагат корените по склона на дупката. После внимателно се засипва с почва. Коренището на правилно засаденият ирис трябва да са разположени на нивото на повърхността. Така цветето бързо се вкоренява.
Поливане на ириса
Около 3-5 дни след засаждането в зависимост от сезона, ирисът се полива умерено. Ако се преполее, цветето ще загине от бактериално гниене на коренището.
От поливане цветето се нуждае само по време на цъфтежа и вторичния му растеж, но само ако времето е сухо. Полива се вечер, като се внимава водата да не попадне върху цветовете и ризомите. След поливане земята трябва да се разрохква леко. При дъжд е добре цветята да се покрият с покривало.
Запазване на ириса от слънце и студ
В горещината преките слънчеви лъчи не бива да попадат върху цветето, затова то трябва да се засенчи.
Когато настъпи студа през зимата около 30 процента от листата трябва да се премахнат, а при минусови температури, цветята се покриват. Сухото покритие трябва да се отстранява лесно. Мъхът е подходящ за целта. Покритието се маха, когато въздухът напролет се затопли.
Торене на ириса
За целия период на вегетация цветето се подхранва 2 пъти. За първи път се тори в началото на растежа. Втори път тор се слага 2 седмици преди цъфтеж.
За първото торене на ирис е подходящ е птичи тор. Около 400 грама от него се разтварят в 10 литра вода, престоява 24 часа и се полива около корените. Добре е после почвата да се разрови и да се добави малко чист пясък.
Второто торене на цветето е много подходящо, ако коренището е слабо. Рибният тор е подходящото средство. Супер фосфатен тор в сух вид е опасен за растението. Може да се тори със смесено органично и фосфорно подхранващ тор. Фосфорът от рибите не е токсичен и се приема добре от цветето. Рибен тор може да се слага без ограничения. Приготвя се бързо, като рибата се смила на месомелачка, добавят се 10 литра вода и престоява 1 нощ. После се полива около корена. Това трябва да се направи 2 седмици преди цъфтежа.
С добри грижи едноцветните, двуцветни и с различен интензитет на оцветяване перуники обагрят градината в розово, синьо, бяло, жълто или в преливащи красиви багри. Те много добре запълват останалото празно място във всяка градина след като прецъфтят лалетата и нарциса, а лилиите и флокс още не са цъфнали. Съчетават се чудесно с всякакви красиви цветя и са удачен избор за вашата градина.
