Най-често градинарите се замислят с кое растение да оформят бордюра на градината. То трябва да е приятно на вид и непретенциозно за отглеждане. Добре е да цъфти още напролет, за да може около него да се засадят подходящи видове, които да придадат спретнат и приветлив вид на цялото цветно пано в градината.
На всички тези изисквания отговаря растението с популярно име див слънчоглед и научно название дороникум. Какво е нужно да се знае за това подходящо за отглеждане от всеки начинаещ градинар?
Общи сведения за див слънчоглед
Doronicum е латинското название на вид цъфтящи растения от семейство Aster или Compositae, които се срещат често в умерените райони и в планините на Евразия на надморска височина до 3500 метра. Един вид от растението се среща и в Северна Африка.
Според специалистите видът дороникум наброява от 40 до 70 представители. Научното название идва от неизвестно отровно растение.
Сведения за дороникум има от ХVІ век. То бързо печели популярност с привлекателния си вид и непретенциозност.
Описание на див слънчоглед
Дороникумите са тревисти растения с приосновни и ограждащи стъблото си листа, правилно подредени. Отделните представители цъфтят поотделно или на щитове от 2 до 6, събрани в кошници като полусфера или с широки листа. Листата на кошниците са подредени в 2-3 реда, цветовете са жълти на цвят, заради което растението се нарича още и жълта маргаритка. Плодовете са продълговати и с оребрени семена.
Отделните видове са различно високи, някои стигат до 110 сантиметра височина, а кошничките имат внушителен диаметър - до 12 сантиметра. Други са компактни храстчета до 40-80 см високи.
Цъфти през май около 30-40 дни, но при добри климатични условия цъфтежът може да се поднови през лятото. Има приятна декоративна стойност, а освен това е вид билка с приложение в народната медицина.
Отглеждане на див слънчоглед
Дивият слънчоглед е едно от най-непретенциозните растения в градината. Задоволява се с всякакъв тип почва, но все пак в плодородната и рохкава пръст се чувстват най-добре, а ако е силно песъчливо мястото остават ниски.
Светлина за див слънчоглед
Растението обича отритите препечени от слънцето места, но ако вирее под леката сянка на някое дърво, ще покаже истинската си красота. Близостта до ствола на дървото се отразява не много добре на растението, затова най-добре е да е в периферията му. Крайпътният вид, който у нас наричаме подрумниче, расте отлично на силно слънце тъй като разклоненото му коренище събира достатъчно влага, за да се справи с горещините.
Почва за див слънчоглед
Рохкавата влажна, но не мокра почва е идеалната възможност да се отгледа растението. Добре е преди да се засади теренът да се разкопае и да се натори с оборски тор на дълбочина 20-25 сантиметра. За да се запази нужната влага в почвата, мястото е добре да се мулчира с дървесни стърготини или само с окосена трева. Мулчирането не само забавя изпаряването на влагата от почвата, но и потиска развитието на плевелите и предотвратява образуването на кора на повърхността на почвата.
Засаждане и размножаване на див слънчоглед
Растението може да размножи чрез семена за разсад през април. Почвената смес трябва да бъде от равни съотношения торф и едър пясък, поставени в клетъчна тава. Всяка клетка може да поеме 2-3 семенца. Тавата се покрива с прозрачно стъкло или филм и се държи под ярка светлина. През това време помещението трябва да се проветрява, да се премахват капчиците от конденз по стъклото, да се овлажнява, ако е нужно.
След 10 до 14 дни разсадът е покълнал и капакът се сваля. Тогава растението вече трябва да се пази от директната светлина. Щом стигне 4 сантиметра височина, във всяка клетка се оставя по едно стръкче, а другите се изрязват.
Засаждането на открито става, щом топлината навън е вече стабилна и няма опасност от слани, някъде в края на май и началото на юни. Въпреки това е нужно втвърдяване от около 2 седмици. Прави се като се изнася навън ежедневно, удължавайки времето за престой на открито. Нужно е насажденията да са защитени от пряка слънчева светлина, вятър, течения и други екстремни условия, докато се захванат добре.
Размножаването на дороникума става в края на септември и началото на октомври. Храстът се разделя, тъй като независимо че може да расте на едно място с години, постепенно кошничките стават малки, а старите централни издънки отмират и растението добива небрежен вид.
Затова подмладяването чрез разделяне на храста на 3-4 години се препоръчва. За да бъдат кошничките големи, разделяне трябва да се прави всяка година.
Грижи за див слънчоглед
Растението цъфти 2 пъти в сезона. След увяхване, стреличките трябва да бъдат отрязани, за да запази дивия слънчоглед добрата си визия.
През зимата растението не изисква подслон.
Поливане - тъй като кореновата система е повърхностна, поливането трябва да се извършва често. За целта утаената вода, загрята на слънце, е най- добра.
Торене - в началото на вегетацията и преди цъфтежа е добре да се подхрани дороникума с минерален тор, разтворен във вода, или органичен, но в течна форма.
Болести и вредители по дивия слънчоглед
Това растение е жизнено, но доста често го нападат вредители. Листните въшки и трипсите се хранят със сока на земните части. Нападението от тези вредители се вижда по жълтите петна и деформираните и окапали кошнички. Борбата с тях се води с инсектициди.
Охлювите също са сериозна опасност. Те ядат зелените листа. Препоръчват се народни методи за борба с тях като поръсване на земята със суха горчица или смлян пипер.
Лошите метеорологични условия и неправилната грижа водят до поява на ръжда, брашнеста мана или сива плесен. За борбата с гъбичките най-добра е превенцията. Иска се балансирано поливане, за да не се преовлажни почвата и редовно плевене.
При първи признаци на сивото гниене трябва да се реагира веднага. Болните храсти се отстраняват и унищожават, за да не инфектират здравите, а за брашнеста мана и ръжда насажденията се третират с препарати за растителна защита.
Сортове див слънчоглед
Около 10 вида от това растение са култивирани, а в градините се отглеждат основно 3- 4 вида.
- Източен дороникум в Кавказ, Мала Азия, Балканите, Средиземноморието. Това растение е около половин метър високо, със светлозелени листа, единични кошнички, ярко жълто на цвят. Цъфти през май;
- Крайпътен дороникум - подрумче - произхожда от Югоизточна Европа. Достига 110 сантиметра. Листата са овални, леко нарязани по края. Цъфти през юни и се отглежда от ХVІ век. Цветовете са дребни, тъмножълти на цвят;
- Стълбчест див слънчоглед - достига до 50 сантиметра височина с листа сърцевидно- бъбрековидни на вид, единични кошнички в жълто. Цъфти през април-август. Среща се у нас в планините, както и в Мала Азия, Апенините и Алпите.
Всички видове са градински растения, които красиво обрамчват градинската площ и имат висока декоративна стойност. Не са защитени от закона за биологичното разнообразие, защото са широко застъпени видове, лесни за отглеждане. Дороникумите са ценени от градинарите още от Средните векове и неизменно присъстват в градинските подредби.
