Колекционерството е страст, позната на мнозина. Представлява събиране на редки видове или единични екземпляри, които се отличават с качествата си. Това хоби не подминава и градинарите. Колекциите им естествено са от редки видове цветя, отличаващи се с визията си. Почетно място сред такива колекции заема едно прелестно цвете, родом от Южна Америка - глоксинията.
Наричат я също каменно цвете и още с откриването ботаниците оценили декоративните качества на прекрасното цвете с неговите интересни цветове във форма на камбанки, които приличат на кадифени. Едноцветни или пъстри, те са многобройни и подтикват любителите на цветята да ги събират в изумителни нежни колекции.
Макар да изглежда капризно, цветето е непретенциозно и лесно за отглеждане, а този факт подбужда всеки, който е запленен от красивите цветя, да го има у дома си. Ето какво още може да се научи за глоксинията.
Класификация, история и разпространение на глоксинията
Родът Sinningia, включващ изключителни растения, някои с колекционерска стойност, бива обогатен с прелестна декоративна билка, наречена Gloxinia, още с откриването на ценното цвете.
Род Глоксиния съдържа 3 вида тропически коренищни билки от семейство цъфтящи растения - Gesneriaceae.
Видовете глоксиния са около 25 и се срещат предимно в Андите на Южна Америка, но Gloxinia perennis се среща в Централна Америка и Западна Индия, където цветето е избягало от култивирането.
Първото откриване на Gloxinia става в Бразилия, а първото описание е от 1700 година. Цветето получава името на Бенджамин Глоксин, ботаник от Германия.
Доста по-късно, 125 години след първото описание, глоксинията е преквалифицирана и поставена в рода, в който е сега. Самият род пък носи името на главния градинар на университета в Бон - Вилхелм Сининг.
Видове глоксиния
Този род включва разнообразни растения, истинско предизвикателство за ценителите. Видовете варират по размерите си. Най-малко е цветето Pulsilla, миниатюра, която се побира в дамски напръстик, до гигантското по размер Macropoda, достигащо метър височина.
Модерните сортове са доста по-различни от първоначалните диви видове, открити в бразилските джунгли. Цветовете им гледат нагоре, а не надолу, както при дивите, и са разнообразни по форма и размер. Култивираните растения са с компактни размери и се отглеждат в много по-къс период. Те цъфтят по-рано и са с по-големи цветове.
Gloxinia perennis
Това цвете е билка с големи лилави цветове с аромат на свежа мента. Заради визията на камбанка, която имат цветовете, то се нарича още Кентърбарийски камбани, но цветарите предупреждават да не се бърка с представители на рода Campanula, които са известни със същото име. Ареалът му е Централна и Южна Америка.
Gloxinia erinoides
Това растение е малка билка с мънички бели и кафяви цветчета. Тази миниатюра се отличава с малки, но отчетливо ароматизирани на кокос цветове и се отглежда често като стайно цвете. Разпространено е от Коста Рика до Боливия.
Gloxinia xanthophylla
Това растение е храстовидна билка с малки бели цветове и се среща твърде рядко в култивирана среда. За разлика от другите два вида при него липсва люспесто коренище. Среща се в Еквадор и Перу.
Всички видове се характеризират с расоподобен цъфтеж.
От модерните сортове градинарите отглеждат глоксиния прекрасна и глоксиния роял.
Глоксиния прекрасна - характеризира се с липсата на изразено стъбло, както и с разположените на не много дълги дръжки широки овални листа, обагрени в ярко зелено. Цветовете гледат нагоре и приличат на звънчета. Бял, син, розов, лилав, червен - това са нюансите, които се различиват.
Кралска глоксиния - има удебелено стъбло, високо около 10-15 сантиметра. Листата са широки, елипсовидни, наситено зелени. Цветовете са леко увиснали надолу, с изключително красив лилав цвят. Хибридите са с различна форма и цветови нюанси. Хибридите носят красиви женски имена - Жозефин, Иванка, Клеопатра, Деси, както и известни мъжки - Кайзер Вилхелм, принц Алберт и други.
Отглеждане на глоксинията
Цветето е непретенциозно и се отглежда лесно, но все пак има някои изисквания, които трябва да се знаят и прилагат, за да може глоксинията да радва стопаните си с прекрасния си вид.
Местоположение и светлина за глоксинията
В помещението глоксинията предпочита слънчевите места, а през зимата мястото, подходящо за нея е южния или източния прозорец. През лятото не бива да бъде на директна слънчева светлина. Ако липсва достатъчно светлина, цветните пъпки може да не се отворят.
Температура за глоксинията
Това цвете е топлолюбиво. Подходящите температури за него са от 18 до 24 градуса. Температура под 10 градуса ще направи цветовете и листата почти черни, а ако е над 27 градуса ще съкрати живота на цветето. Пъпките му няма да цъфнат и то ще увехне.
Почва за глоксинията
Субстратът, подходящ за цветето се състои от равни количества градинска пръст, торф и пясък. Дървесните стърготини, добавени към нея осигуряват доброто подхранване.
Почвата за глоксиния трябва да бъде мека, хранителна, рохкава и дишаща. Добре подхранената почва осигурява цъфтежа на растението. Киселинността на почвата трябва да е умерена, рН 5, 5 - 6, 5 не бива да се надхвърля, защото киселата почва ще умори растението.
Саксията трябва да бъде ниска и широка. На дъното трябва да се постави дренаж. На височина около 1/3. Грудката трябва да е покрита изцяло от почвата.
Торене на глоксинията
Първите 2 месеца след засаждането цветето не се тори. Торът се слага по краищата, за да не засегне листата. Глоксинията се тори вечерно време, когато се полее и слънцето вече не пада върху растението. Първият тор трябва да бъде минерален.
После се редуват на всеки 2 седмици минерален с органичен тор. Азотните торове се ползват преди поява на пъпките, след това се тори с фосфорни торове. Торът трябва да е лек и затова се прави разтвор от него.
Поливане на глоксинията
Тъй като това цвете е близко с африканската теменужка, то поливането е същото като при нея. Водата на стайна температура е подходяща за напояването му. Листата не бива да се мокрят. Според сезона и условията на околната среда, глоксинията цъфти от 2 до 6 седмици.
В топлите сезони поливането е с честота 4-5 пъти в седмицата, а в латентния период веднъж седмично.
През ноември цветето се приспива. Това става, като се спира поливането на глоксинията и се поставя саксията на тъмно при 15 градуса.
В началото на март тя се събужда сама като я сложим на светло и започнем да я поливаме.
Размножаване на глоксинията
Има различни начини за размножаване. Лесно става със семена, но пък отнема много време.
Когато растението се пресажда или прецъфти, може да се размножи с разделяне на грудките на коренището. Поставя се във вода и по-късно се засажда.
Може да се захване и подобно на стайната теменужка - от листо. То се потапя във вода и като пусне коренче се засажда.
Болести и вредители по глоксинията
От гъбичните заболявания по растенията най-опасна е късната болест, тя не се лекува. Цветето увяхва, образуват се кафяви петна по листата, както и бяла плака по вътрешната им страна. За профилактика се пръска с пестициди.
Брашнестата мана също напада глоксинията. Заразява се чрез почвата или инвентара. Нужни са фунгициди за борба.
Долната мана е друго гъбично заболяване по глоксинията. При него листата се навиват, образуват се петна.
Антракнозата и аскотиозата също са опасни заболявания по листата. Сивото гниене, бактериозите, паяците акари, листните въшки, белокрилката са все неприятели на растението, с които се води борба както с помощта на химически препарати, така и с профилактика и грижа за цветето.
