Когато мислим за цветята, обикновено си представяме растение, което се засажда и развива, цъфти и увяхва или е вечно зелено. Има обаче растения, за които не можем да кажем точно, че растат, те по-скоро се формират. Отнема време да се образуват.
Едно такова растение носи името Пустинна роза (Адениум), защото мястото, където се появява, е сред пясъците на пустинята. Районът на тяхната локализация се нарича Долина на цветята.
Необичайните представители на флората са сукуленти, за които е интересно да се знае повече, защото цветарите проявяват специално внимание към тях.
Общи сведения и описание на пустинната роза
Този сукулент е диво растение с произход от южните части на Африка и принадлежи на семейство Кутрови. Представлява храст или дърво с ниска височина, виреещо в тропиците.
Латинското му название е Adenium и се превежда точно като Пустинна роза. Родът е голям, включва около 5 хиляди вида, всички с месести кадифени листа и едри цветя с разнообразни багри. Цветовете растат на букети на върха на клоните.
Близостта на пустинята Сахара принуждава пустинната роза да се адаптира към условията на климата с честите суши и високите температури. Затова растението има дебел ствол и мощна коренова система, която може силно да прораства. В естествени условия то стига до 3 метра, но опитомените видове, които се гледат в саксия, стигат до 35 сантиметра.
Името идва от цветовете на вида, които наподобяват силно тези на розата. Сочните листа и нежните цветове с необичайната визия на дърво или храст правят адениума интересно декоративно решение за помещенията.
Цветето е много отровно. При пресаждане задължително трябва да се ползват ръкавици, а ако сокът попадне върху кожата, да се измие с много топла вода. В дом с малки деца и домашни любимци не е препоръчително да се отглежда адениум.
Отглеждане на пустинна роза
Това сукулентно цвете е доста капризно и трябва да се отглежда внимателно в домашни условия. Нужно е да се държи сметка за неговия произход и същност, за да му се създадат условия, максимално близки до естествените. Тогава ще се види цялата екзотична красота на това необикновено природно творение.
Светлина за пустинната роза
Адениумът е пустинно растение и затова се нуждае от най-слънчевото място. Парещото слънце от сутрин до вечер не му пречи. Южните прозорци са естественото място на адениума в стаята. Може да се постави и на източен прозорец и няма нужда от засенчване. Колкото повече слънце и топлина получава, толкова по-бурно цъфти.
През зимата пустинната роза е в покой, но въпреки това се нуждае от светлина и топлина. Нужно е 12-14 часа на ден да има достъп до светлина.
Топлина за пустинната роза
В горещия африкански климат розата на пустинята се чувства добре. В условията на домовете ни тя изисква температури от 25 до 30 °C през лятото, а през зимата ще оцелее при 12-15 °C, но не и при по-ниски температури.
Напролет саксията с цветето може да се изнесе навън, но трябва да се следи да бъде опазено от дъждове.
Почва за пустинната роза
Изборът на почва за засяване на семена или кълнове е важен елемент от отглеждането на пустинната роза. Качеството и развитието на растението, както и интензитетът на цъфтежа зависят от почвата и от светлината.
Растението се нуждае от лека почва, богата на хумус, възможно най-рохкава и питателна. Тя трябва свободно да пропуска въздуха до кореновата система. Съветът на градинарите е пръстта да бъде смес от торф и кокосови влакна, като основата е торфът. Тази смес наподобява най-много естествената му среда, тя е с неутрално рН. В дъното на саксията се прави дренаж от въглища.
Пресаждане на пустинната роза
Най-добрите сезони за пресаждане на пустинна роза са пролетта и есента. Младите растения е добре да се пресаждат всяка година, а възрастните - между 2 и 4 години. Тези цветя трябва да растат във възможно най-малките саксии, в които се побират. Ако се пресадят в по-големи саксии, през зимата загниват.
След пролетното събуждане през май розата на пустинята може да бъде поставена в по-голяма саксия, но трябва да се полива много слабо.
Цветето може да бъде подрязвано, но това отдалечава цъфтежа с 2 до 6 месеца. Прави се за сгъстяване на короната и растението добива вид на бонсай.
Подхранване на пустинната роза
Адениумът расте на закрито у дома, затова към грижите за него се добавя и периодично подхранване. Достатъчно е да се храни веднъж месечно като честота във фаза на активна вегетация, през лятото, есента и пролетта.
Подходящи са специалните сложни минерални торове за стайни цветя. Концентрацията на разтвора не бива да надхвърля 2 процента, тъй като наситените торове водят до изгаряне на листата и корените. Торовете е добре да бъдат с ниско съдържание на азот. Ако се случи да се появи изгаряне по листата или корените на цветето, трябва да се премахнат изгорелите части.
През зимата не се храни, защото излишъкът от хранителни вещества по време на покой влияе зле на цъфтежа следващата година.
Болести и вредители по пустинната роза
Адениумът е сравнително устойчиво растение. Най-често го нападат паякообразните акари, както е при болшинството домашни растения. Те го изтощават, то изсъхва и загива. Светли точки по листата на цветето са първите признаци, че е нападнато. Борбата с акарите става с инсектициди. Щитоносните въшки и билокрилките също са заплаха за адениума и трябва да се третират при появата им.
Тъй като е устойчив вид, болести при пустинната роза се случват рядко и винаги са резултат от неправилна грижа от страна на човека. Преполиването на почвата води до поява на гнили участъци по листата и цветята. Тогава почвата трябва да се подсуши, а гнилите участъци да се премахнат.
Поливане на пустинна роза
Навременното поливане на растението е важно за успешното му отглеждане. Полива се след като почвата в саксията и около корена е напълно изсъхнала. Няма смисъл от често поливане, защото това растение толерира липсата на влага, а прекомерното овлажняване не се отразява добре на състоянието му.
През зимата се прави рядко и оскъдно, а през лятото периодично може да се пръска розата със спрей, като се следи вода да не попада върху цветовете за да не избледнеят.
Някои цветари препоръчват, ако растението се държи на по-хладно от 18 градуса да не се сипва нито капка вода, докато температурите не се качат отново до 25 °C. Растението наистина може да развали вида си от засушаването, като стъблата се сбръчкат, листата изсъхнат, но напролет стъблата отново ще се изгладят и ще станат твърди, а от всички пъпки ще пораснат нови листа.
Пустинната роза цъфти най-често на втората година, но не е рядкост това да става от третата. Облагородените цъфтят на първата година от облагородяването им.
За размножаване се използват резници или семена, като по-лесно става с резници, взети през пролетния или летния сезон.
Тези екзотично изглеждащи растения са гордост за своите собственици както в интериора на помещенията, така и във всяка градина, особено ако се отглеждат повече сортове и някои се оформят като бонсай.
