Фузариозата е опасно и много често срещано заболяване, което може да засегне всички растения (култивирани и диви) във всяка възраст, причинено от гъбички от рода Fusarium. Патогенът в различни периоди от развитието на растението е в състояние да зарази корени, листа и семена.
Фузариозата е много разпространена по зърнените култури и създава големи проблеми в отглеждането им. Но болестта също така не подминава и зеленчукопроизводството, като много податливи на нея са растенията от семейство Картофови - картофи, домати, пипер. Засяга също и дървета, храсти, декоративни и стайни растения.
Някои видове гъби от рода Fusarium образуват микотоксини (от гръцки mukos - гъба + toxikos - отрова) - молекули, свързани с вторичния метаболизъм на гъбите, които проявяват токсични свойства и ги правят неподходящи за употреба в храни и фуражи. Токсините не могат да бъдат открити без специална апаратура, а те се намират не само в зърното или зеленчука, но и в продуктите от неговата преработка. По тази причина поражението на растенията от фузариоза води както до намаляване на добива, така и до катастрофално влошаване на качеството му.
Източници на инфекция с фузариоза
- спори на гъбичките Fusarium върху останките от други растения в почвата;
- замърсени органични торове, въведени в почвата;
- посадъчен материал, засегнат от гъбичките.
Основният източник на инфекция е заразената почва, в която мицелът на гъбата има тенденция да се задържи в продължение на няколко (около 5-6) години. Гъбата прониква през кореновата система на растението, след което мицелът се развива в проводящата система, което води до запушване на съдовете. Преходът на болестта към активния стадий настъпва по време на периода на цъфтеж, когато имунната система на растенията е най-уязвима.
Фактори, провокиращи развитието на болестта
Увреждането на растенията възниква поради комбинация от няколко фактора:
- наличието на наранявания, дупки, изядени от вредители;
- липса на подходяща грижа за растенията: те не се разкопават, не се плевят, обрастват с плевели;
- прекомерна влажност на почвата при високи температури на околната среда;
- прилагане на излишно количество азотни торове;
- замърсяване на почвата с патогенни микроорганизми;
- засаждане на една култура на едно и също място поредни години.
По време на съхранението на посадъчен материал активното развитие на гъбички води до:
- температурата на въздуха в склада е над +12 C (оптималният индикатор е под + 12 C);
- влажност на въздуха над 90%;
- температурни колебания, причиняващи кондензация.
Симптоми на фузариум
Симптомите на болестта зависят от вида гъбичка, от растението, което е засегнато и от това кои негови части са засегнати първоначално. Те могат да варират в широки граници. Общо за всички, е че гъбичките от този род предизвикват спиране на растежа, покафеняване на съдовата система, некроза, хлороза, пожълтяване и увяхване на растенията.
При растенията от семейство Картофови най-често първите симптоми се появяват по време на периода на цъфтеж: сянката на листата се променя на по-светла, след което започва да се появяват петна. Освен това се наблюдава увяхване на листата, те увисват. Цветът на долната част на стъблото става кафяв, ако влажността на въздуха е висока - на повърхността му може да се появи светло покритие, започват да се развиват гнилостни процеси. Отнема само няколко дни, за да изсъхне напълно болното растение, изсъхналите стъбла лесно се изваждат от почвата. При напречен разрез на стъблото е лесно да се види покафеняването на отделни съдове или целия съдов пръстен.
При заразяване на житни растения се появява:
- Розово-оранжева плака от гъбата върху люспите на класа ;
- Бледорозово спорообразуване на гъбата върху люспи на класа;
- Очни петна по люспите на класа;
- При слаба лезия мицелът се намира в черупките на зърното, докато визуално зърното практически не се различава от здравото. Но при по-изразено увреждане патогенът прониква по-дълбоко, достигайки до зародиша на зърното. Болните зърна обикновено са леки. Повърхността им е деформирана ("набръчкана"), с вдлъбната дълбока бразда и заострени ръбове, може да е розова;
- Повърхността на зърното е обезцветена или розовееща, без блясък;
- Вътрешността му е отпусната, разпадаща се; ниска стъкловидност на зърното или пълната му загуба;
- В браздата и особено в зародишната част на зърното има паяжинообразно покритие от мицел на гъбата, бял или розов на цвят, и групи от конидии, под формата на подложки;
- Зародишът на зърното не е жизнеспособен, на разреза е тъмен цвят.
Лечение и профилактика на фузариозата
Мерките, използвани за борба с фузариозата, могат да бъдат разделени на две групи: биологичен и агротехнически.
Агротехническите включват:
- поддържане на умерена влажност на почвата;
- цялостно плевене, отстраняване на плевели;
- проследяване и отстраняване на болни растения с последващо изгаряне;
- задължително спазване на сеитбооборота;
- използване за засаждане само на здрав посадъчен материал;
- въвеждането на сложни минерални торове в почвата, по-специално тези, съдържащи калий, което повишава устойчивостта на растенията към гъбични инфекции;
- третирането на растенията с фунгициди през вегетационния период намалява заплахата от увреждане;
- засаждане на сортове с повишена устойчивост на болестта.
Биологичното въздействие включва използването на химически и биологични препарати, които могат да унищожат патогените на Fusarium. Фунгицидите, използвани за третиране на растенията, действат върху уврежданията отвътре. Тези лекарства съдържат полезни микроорганизми, които могат да причинят смъртта на патогенните клетки. Те се считат за безопасни за хората.
Вижте още:
