Тревистото многогодишно растение, известно и с името лизимахия, у нас се нарича ленивче. Използват го за напарва на цветни петна край водоемите и като почвопокривно растение, дори по клонове и издигнати места. Среща се и в ниски бордюри, често заедно с аранжировка с други цветя, които също обичат влажна почва.
Ленивчето е студоустойчиво растение със зелени листа, разположени в туфа в надземната си част. Познато е отдавна в народната медицина. В много стара книга по ботаника от Средновековието го наричат лечител на сто болести. С тази цел се използва цялата надземна част на растението. Може да се прилага както в пресен, така и в сушен вид. През юни билкарите я събират за сушене.
Лечебните свойства на ленивчето се дължат на отличния му химичен състав. То съдържа сапонини и танини, богато е на фенолни киселини. Препоръчва се както за вътрешна употреба при диарии и дизентерия, при възпаления на устната кухина като средство за изплакване, прилага се и външно. Билката е ефикасна при рани и кожни възпаления под формата на лапи. Използва се и при спазми на мускулите и ревматизъм на ставите.
Вътрешното приложение е най-ефективно под формата на запарка. Дозата за един ден е малка - в чаша вряла вода се запарват 2 чаена лъжички сушено ленивче.
Отвара от ленивче се пие при обща слабост и жълтеница.
Тинктура пък се взима при кървави изпражнения.
За външно приложение се препоръчва прясното растение. Смачква се на каша с малко топла вода и се правят лапи при рани и отоци. За кървящи рани може да се ползва и сокът от растението.
Стрито на прах сушено ленивче се ползва при червени рани по животните. Раните се посипват със стритата дрога. Старите билкари казват, че растението е познато и на други животни. Твърди се, че когато змиите се наранят, те търсят това растение за изцеление на раните си.
Стрити на прах, листата са полезни при скорбут.
Билката ленивче може да се преработи като гел, мехлем, капки и се ползва за убиване на бактерии и при изсушаване на кожата, както и за борба с болезнените симптоми на подагра.
