При кръстосването на родителски растения се получава хибридно семе чрез контролиране на опрашването. Терминът хибрид не се ползва за растения, кръстосани при диви условия.
Много хибридни растения изискват кръстосано размножаване на внимателно подбрани родителски растения. Полученото семе трябва да създаде растение с много специфични характеристики.
Хибридните растения са много еднообразни помежду си не само в едно поколение, но и в следващите. Те носят комбинация от чертите на родителите
При селекцията се избират специфични мъжки и женски родителски растения с желаните характеристики. Чрез контролиране на опрашването, полученото потомство получава разпознаваеми генетични характеристики от двамата родители.
Създаването на хибрид изисква много време и е скъпа техника, защото растенията трябва да се опрашват ръчно. Освен това селекционерите могат да работят с години, за да открият правилната комбинация от желаните на хибрида.
Главният недостатък на хибридите е, че семената могат да се запазят за следващата година, но няма да дадат същия ефект. Това е така, защото хибридните семена обикновено не могат да създадат същото растение следващата година, понеже много разновидности не се самоподдържат. Потомството на хибридите пък представлява непредсказуема смесица от характеристики от прародителите вместо да бъде подобна на родителя си.
Някои градинари усещат, че вкусът на хибридните зеленчуци не е същия както на генетически чистите видове. Но вкусът е толкова субективна характеристика, че не може да се сравняват хибриди, създадени за домашната градина, с генетически чистите растения.
Свободно опрашените стандартни или генетически чисти растения са разновидности, които имат стабилни черти, които се предават в поколенията. Тези растения са подобни едно на друго, но не еднакви като хибридите. Тъй като повечето са избрани само заради една или две специфични характеристики, отделните растения на други стандартни разновидности могат да се различават по размер, форма или други черти.
Свободно опрашените растения обикновено растат на полето, където могат да се самоопрашат или да се опрашат кръстосано, като във втория случай вятърът и насекомите носят полена от едно растение до друго. Тези, които се опрашват кръстосано, могат да се изолират от другите разновидности, така че да създадат семе, с което да се запазят точните характеристики на вида.
Фасулът, марулята, грахът и доматите са самоопрашващи се, затова при тях е лесно да се поддържа реколтата в същия вид всяка година, без да е нужно да се изолират от други разновидности растения.
Предимствата на свободно опрашените растения се състоят в това, че градинарят, който ги отглежда в домашната си градина, година след година и поколение след поколение може да запази растението, като съхранява семената.
