Японската Аукуба (Aucuba japonica) е вечнозелен храст, който се отглежда предимно в саксия на закрито, но е възможно да расте и в градината като жив плет, очертаване на граници и бордюри и др. Отличава се с високи декоративни свойства. Произхожда от влажни гористи райони, гъсталаци, долини и по потоци от Япония и Китай до Хималаите. В Япония се култивира от 18 век. Често се среща и в южната част на Корейския полуостров.
Описание на Японска Аукуба
Японската Аукуба принадлежи към семейството на дряновите. Това е род двудомни вечнозелени храсти. В природата Аукубата може да нарасне до четири метра височина, но у дома, ограничена от стегнатостта на саксията, с прилична грижа, тя може да се развие до метър и половина. В райони с топъл климат се отглежда в градината. В открита земя може да нарасне до 3 м. Растежът, както и обемът на храста, лесно се регулират чрез подрязване.
При Японската Аукуба клонките са тънки и здрави, с течение на времето вдървесиняват, но запазват зеления си цвят. Листата са продълговати и достигат до 13 см дължина. Листата са издължени овални или яйцевидно-ланцетни, противоположно разположени, могат да бъдат цели и със зъби по ръбовете, дължината им е 20 см, ширината - до 5 - 6 см. Цветът на листните плочи е наситено зелен. На повърхността им може да има малки петна, точки, петна от златист цвят с различни размери и форми.
Малките лилаво-кафяви цветове с кремаво бели прашници цъфтят в началото на пролетта (март-април). Всяко цвете има четири чашелистчета и четири венчелистчета. Растенията от този род са двудомни (мъжки и женски цветове на отделни растения). Мъжките се появяват в изправени крайни метли (цимеси). Женските цветове се появяват в по-къси гроздове от пазвите на листата. Опрашваните женски цветове са последвани от елипсовидни костилкови плодове с едно семе (до 1.3 см), които узряват до червено през есента. Плодовете често се задържат на растението до пролетта. В домашни условия Аукубата цъфти и дава плод много рядко.
Сортове Японска Аукуба
Японската Аукуба има много пъстри разновидности и декоративни форми. Най-добрите от тях са:
- Вариегата - сорт с големи красиви тъмнозелени листа, покрити с малки златисто жълти петна;
- Рисувана - с жълти листа със зелена граница около ръба;
- Мраморна - форма с яркозелени листа, с множество златисти петна по повърхността;
- Дълголистна - растение с тесни ланцетни листа;
- Златна - листата на тази форма на жълт цвят;
- Златен прах - тъмнозелени листа, изцяло покрити с жълти петна.
Условия и грижи при отглеждане на Аукуба в градина
Студоустойчив храст, като при -20 °C измръзват повечето листа и някои млади клонки, но през пролетта растението се възстановява.
Японската аукуба се отглежда най-добре във влажни, богати на органични вещества, добре дренирани почви в частична сянка до пълна сянка. Растенията в горещ летен климат се справят най-добре с много сянка, особено от следобедното слънце (младите листа са податливи на изгаряне).
Установените растения имат много добра устойчивост на суша, поливат се редовно, но при изсушаване на почвата. Прекомерното поливане и застоя на вода могат да доведат до гниене и гъбични заболявания. В горещи дни листата не се мокрят.
Растенията понасят средно до бедни на хранителни вещества почви и повечето градски замърсители на въздуха. Избягвайте прекалено влажни до мокри почви. Препоръчва се засаждане на места, защитени от силни ветрове, особено близо до северния край на растящата зона.
Растенията, растящи в земята, се нуждаят от малко грижи, след като се установят. Ежегодно мулчиране на почвата с компостирана кора или градински компост помага за подобряване на храненето на почвата и капацитета за задържане на вода, а растенията се възползват от прилагането на общ тор всяка пролет.
Аукубата не се нуждае от редовно подрязване. Ако растенията трябва да бъдат отрязани, за да се ограничи растежа, направете го според нуждите през пролетта или лятото. Веднъж установени, аукубите са безпроблемни, при условие че не растат на неподходящо място.
Условия и грижи при отглеждане на Аукуба в саксия
Растенията Японска Аукуба, отглеждани в саксии, могат да се оставят на открито през цялата година в топли зимни зони, да се внасят на закрито през зимата в студени зимни зони или да се отглеждат целогодишно като стайни растения.
- Местоположение. Аукубата е устойчива на сянка и може да вирее на закрито дори при липса на пряка слънчева светлина. Избягвайте прякото слънце. При нормална светлина по-клекналите аукуби растат с повишена интензивност на цвета на листата;
- Температура. Стайните растения изискват хладно помещение с температури в диапазона 10-18 °С. Оптималната зимна температура на това субтропично растение е 8-15 °C, но по това време на годината аукубите лесно понасят както краткотраен спад на температурата до слабо положителни стойности, така и повишаване до 20 °C;
- Почва. Почвената смес за саксия с Аукуба трябва да бъде питателна, не много рохкава: две части градинска пръст, една част твърда дървесина и компост с добавяне на едър пясък;
- Влажност на въздуха. Аукубата обича влажен въздух, особено се нуждае от често пръскане, ако се държи в стая с централно отопление през зимата;
- Поливане. Обилно през лятото. През зимата поливането е умерено и много внимателно. Аукуба трябва да се полива равномерно. Прекомерната влажност на почвата води до появата на черни петна по листата. Понася относително пресушаване. Саксийните растения Японска Аукуба изискват постоянно поливане, когато се поставят навън през лятото;
- Торене. През лятото, за нормалното развитие на растението, е полезно да се тори веднъж на всеки 20-25 дни с всеки течен комплексен тор с микроелементи;
- Пресаждане. Прави се ежегодно през пролетта от март до май, възрастни растения след две години. Месестите корени трябва да се пазят от увреждане;
- Специални изисквания. Аукуба понася много добре резитбата. За подобряване на разклоняването се използва прищипване на върховете. Тригодишните растения след многократно формиране на короната стават много красиви. Отстранява доста замърсен въздух;
- Сезонни съвети. През лятото е полезно да поставите саксията с Аукуба в градината, на балкона, верандата, но на сянка. През зимата се използва за озеленяване на хладни коридори, галерии, стълбища.
Размножаване на Аукуба
Аукубата е двудомно растение. Трудно е да се получат семена, особено в домашни условия, поради което се размножава вегетативно - чрез резници от върховете на леко дървесни едногодишни издънки през август с оставени 2 листа. Подрязването се извършва с наклонен срез. Вкоренява се лесно в мокър пясък или торфено-пясъчен субстрат или в пясък при температура 20 градуса. Вземете резници както от мъжки, така и от женски растения (растенията са двудомни) и ги маркирайте по пол, за да се уверите, че женските растения в ново насаждение ще бъдат опрашени от близко мъжко за целите на плододаване.
Методът със семена се използва много по-рядко, тъй като изисква прясно събрани семена. Семенният материал бързо губи своята кълняемост. С помощта на четка се опрашват две възрастни, хетеросексуални, стоящи един до друг храсти Японска Аукуба. Засяват се във влажна торфено-пясъчна смес, като се разпръскват по повърхността на субстрата, след което се поръсва с пясък. Отгоре се покриват с прозрачно фолио, след което се изнасят в помещение с температура 20 - 21 градуса. Мини-оранжерията се проветрява редовно, културите се поддържат леко влажни. Първите издънки ще се появят след няколко месеца.
Болести и вредители по Японска Аукуба
Като цяло няма особени проблеми при отглеждането на Японската Аукуба. Кореновото гниене може да се появи в слабо дренирани или прекалено влажни почви. В студени зимни райони растението може да умре от измръзване. В топли райони може да получи мана, гъбични петна по листата.
Ярката слънчева светлина може да причини кафяви или черни обгорени петна по листата на пъстрите сортове: избягвайте отглеждането на такива сортове на места, където слънцето грее в най-горещата част на деня и засаждайте на частична сянка.
Подгизналата почва може да причини гниене и растенията могат да умрат.
Потенциален проблем с насекомите са нематодите, листните, щитоносните и лъжещитоносните въшки. Паяжинообразуващите акари могат да бъдат опасни на закрито.
