Многогодишният храст с пълзящи бодливи клони каперси идва от Азия. В наши дни се отглежда в цял свят. Цени се както заради своето кулинарно приложение, така и заради функциите му като лекарство.
Каперсите има големи и бели цветове, които се отварят рано сутринта. Използваемата част са неразтворените цветни пъпки на растението – сплескани и закръглени. Те се консумират пресни или мариновани. Имат подобен на синаповия мирис и остър лютив вкус. Често се използват в сосове, закуски, предястия, туршии и различни ястия, най-вече с месо и риба.
Каперси могат да се отглеждат във всяка градина. Те не са придирчиви към почвата – понасят добре както песъчливата, така и глинестата. Важно за растението е наличието на кисела, неутрална или алкална реакция на почвата. Тя трябва да е добре дренирана, без подпочвени води.
Бодливият храст на каперсите не понася сянката. За засаждането му се избира топло и слънчево място. Не понася и температури под - 10°C.
Добре е в началото семената да се засеят в оранжерия за производство на разсад. Те пускат кълнове в периода от втората до седмата седмица. Когато това стане, следва пикиране в саксийки с добре дренирана почва. Малките растение се засаждат на открито в края на пролетта или началото на лятото. Възможна е направата на резници.
Каперсите издържат на засушаване. Поливат се на няколко пъти през лятото и при пълно и продължително засушаване. Преполиването унищожава насаждението.
В каперсите има много витамин С, рутин, полифеноли, алкалоиди (капарндин) и др. Те се препоръчват като средство, намаляващо кръвното налягане. Те имат противомикробно и противоалергично средство.
Въпреки това не трябва да се приемат в прекалено големи дози. Това можа да доведе до замайване и метеоризъм.
В народната медицина се използват и корените на каперсите за промиване на рани и зъбобол. От тях се приготвя настойка, като 2 ч.л. смляна суха кора от корените се заливат с 250 мл вода. Оставят се 15 минути на слаб огън, след което когато изстинат, се отцеждат.
