Илекс, бодлива зеленика, джел, самодивски чимшир са имена на едно и също растение, което Библията свързва с трънения венец, носен от Исус, направен от бодливите листа на джела, а червените му плодчета напомнят за кръвта на Божия син.
В съвременността свързваме бодливата зеленика с Коледа, защото с него се украсява празничната трапеза, както и помещението за коледния обяд или вратите на къщата.
В древността растението е използвано за ритуали и езически традиции, а особено ценено е в древен Рим.
Народната медицина го използва като билка, но не за отвари, защото плодът е отровен, а като енергийна подкрепа.
Този интересен градински храст заслужава по-обстойно изследване.
Описание на джел
Самодивският чимшир /джел/ е ефектно градинско храстче или неголямо дърво, принадлежащо на семейство Джелови. Негов ареал на произход и развитие са Мала Азия, Северна Америка и Южна Европа. В България расте в планините - Родопите, Беласица и Средна гора. Открива се осоновно в сенчести гори около букови дървета в естествената си среда. Поради това латинското му название означава вечно зелен дъб. Родее се с лавровите гори, покривали в миналото района на Средиземноморието. Растението живее дълго, около 300 години, но тъй като е сенколюбив вид расте бавно, като всички други представители на растенията, виреещи на сянка..
Храстът има невероятни декоративни качества в градините, затова се отглежда и в разсадници и се продава като жива декорация за градините и дворните места.
Бодливата зеленика е или храст с височина до 3 метра, или дърво, достигащо до 8 метра. Има жилаво, силно разклонено стъбло с овални удължени листа, дълги до 10 сантиметра и широки 3-4 сантиметра с неправилна форма и бодливи зъбчета по края. Те са наситено зелени на цвят и с кожеста структура.
Цветовете са малки, бели, събрани по няколко и с приятен аромат. Те са или двудомни или само мъжки и само женски. Плод има само на женските, но е нужно и мъжко растение, за да може да се получи плододаването.
Плодът представлява малко топче, червено, когато узрее, и с много добра декоративна външност. През зимата е особено ефектно.
Бодливата зеленика е силно устойчива на студа, оцелява дори в ледени дни. Тя създава празнична атмосфера там, където с нея се украсява, независимо дали става въпрос за помещение или външно пространство.
Почва и местоположение за отглеждане на джел
Най-доброто време за засаждане на джела е през пролетта или началото на есента. Мястото за засаждане обаче изисква повече отговорност при избора. Най-добре това да бъде засенчена зона, защитена от вятъра. Питателната почва с добра пропускливост е подходяща опция за избор. Почва, която е със слаба алкална реакция и богата на хранителна вещества е много подходяща. Въпреки, че самодивският чемшир не е взискателен към почвата, най-добра за него се оказва глинестата и влажна почва.
През зимата храстът трябва обаче да бъде защитен, ако настъпят силни студове. Голямо дърво наблизо, което да го засенчва и пази от поривите на ледения вятър, е подходящо решение. Трябва да се знае като информация, че илексът не замръзва до 15 °C под нулата.
Размножаване на джел
Този храст се размножава най-добре чрез резници. Такова размножаване е най-добре да се извърши в края на лятото и началото на есента. Разсадът е добре да бъде 15-20 сантиметра. Най-долните 2-4 листа се отстраняват и резницата се потапя в някакъв агент, за да се вкорени. Само основата на резницата се вдълбава в избрания агент. След това разсадът се прехвърля в саксия със субстрат. Най-добър е смесеният градински торф с пясък.
Разсадът се държи на сенчесто топло място, а през зимата в хладно помещение, където не замръзва, температурата трябва да бъде 5-7 °C. През пролетта на следващата година разсадът е готов за засаждане на открито.
Растението може да се размножи и със семена, но това е много времеемко и затова не се прилага често. Семената обикновено се засяват и са нежни 2 години за покълването им. Ако се получи разсад по този начин, ще е нужна още 1 година, докато стане готов да се засади на открито. Полученият разсад може да има други характеристики и не всеки вид позволява размножаване чрез семена.
Отглеждане на джел в саксия
Това растение се развива бавно, което позволява да се отглежда не само навън, като храст, но и в домашни условия, в саксия.
Ако се отглежда по този начин - в саксия, джелът краси терасата през цялата година, а на Коледа може да се направи венец с него или дори да се обвият високите чаши или съдовете на празничния обяд с него. Може да се използва дори като коледно дръвче, което да се украси. Самите грижи за растението са минимални и наподобяват тези на открито.
Отглеждане на джел на открито
Поливане
Самодивският чимшир е непретенциозно растение и дори не се нуждае от поливане, ако времето не се засуши прекалено. Естествените валежи са достатъчни за напояване.
Подрязване
Растението изисква редовно подрязване. То се извършва напролет, за да се отстранят счупени или изсъхнали клони, както и да се отстранят всякакви повреди.
Подхранване
Подхранването също е необходимо на джела. През пролетта е добре да се излее слой компост и да се постави комплекс от минерални торове.
През есента е добре пък да се постави суха постеля от смърчови клонки около ствола на джела и да се покрие с дървесни стърготини или торф.
Опасност в грижата е загниването на кореновата система на джела. Това е опасно, защото растението не може да бъде спасено, то загива.
Болести и вредители по джела
За съжалението самодивският чимшир не е силно устойчив на болести и вредители. Оранжерийната пеперуда е най-съществен вредител по илекса. Ларвите се закрепват по долната страна на листото. Добре е от ноември до февруари да се контролира популацията с препарат, съдържащ парафиново масло.
Листокопачите са други мухи-вредители, ларвите им захапват листа по средата и унищожават месестата му част. Те се унищожават със същите препарати.
От болестите гъбичките са най-опасни, тъй като водят до гниене на корена. Атакуват понякога и листата, които стават на черни и кафяви петна. Срещу тях се пръска с фунгициди.
Листата на растението може да изгорят от прекомерно слънце и след това опадват. Може да се наложи пресаждане, но това е тънка работа и се изисква много внимание.
Джел в ландшафтния дизайн
Храстчетата могат да бъдат засадени отделно или в групи. Независимо от начина, по който са засадени, тези растения изглеждат страхотно в градината, отлично се комбинират с други декоративни храсти и дървета. Джел може да се отгледа и като дръвче, наподобяващо бонзай в градински условия и със своите необичайни листа с остри ръбове, то създава усещане за магическа защита на мястото, особено ако се засади по периметъра на двора.
В ландшафтната архитектура се използват и отглеждани в разсадници сортове, които са с пъстри листа и са особено ефектни. Има и такива със сребриста ивица по периферията на листната петура, както и със златиста ивица, наречена плачеща форма. Комбинацията от различни сортове е истинско вълшебство в градината.
