Бялата пеперуда в градината най-често се нарича зелева, но това не е съвсем точно намерено название, защото тя напада всички кръстоцветни зеленчуци, както и някои цветя.
Пораженията от нея се наблюдават върху зелето, ряпата, репичките, синапа, латинките в градината, гладиолите и други.
Ето какво представлява този вредител накратко и борбата с него.
Бяла пеперуда в градината
Бялата пеперуда е с латинско название Pieris brassicae, по-често наричана зелева пеперуда. Тя отглежда от 2 до 4 поколения в годината. Зимува като какавида по стрехите, корнизите, оградите, плета на градините, а също и по клоните на дърветата. По-често може да се види в градината в къщата на двора, отколкото в градината на полето.
Женската снася яйца от долната страна на листа на растението на купчинки. Младите гъсеници известно време живеят заедно и нагризват листата на гостоприемника. След това се разпръсват и нагризват всичко, което достигнат, без дебелите жилки.
Гъсениците освен това имат отровни жлези, които отделят секрет. При хората под въздействието му се получават обриви, които сърбят и са видими.
Борба с бялата пеперуда в градината
Тази пеперуда се появява в градината през май, но борбата с нея трябва да започне по-рано. Води се както с физически, така и с агротехнически средства.
Най-напред трябва да се почистят местата за зимуване на вредителя. Премахването на плевелите, сред които се крие, намалява значително нейната популация. Окопаването и подхранването на насажданията пък увеличават устойчивостта им срещу този вредител.
Листата, които вече са нагризани от пеперудата трябва да се премахнат, но задължително се работи с ръкавици. Гъсениците, които биват събрани, не се дават на домашните птици да ги кълват, защото птиците умират от секрета, който причинява обрив на хората. Те трябва да се унищожат.
Настойките от горчица, билката пелин, оцет, сапун и пепел и други народни средства са подходящи при по-малка популация и в началото на нападението.
При плътно разпространение на вредителя се препоръчва пръскане с инсектициди. Указанията трябва да се спазват стриктно, тъй като зелето специално е насаждение, което не се мие, а само се почиства от увяхналите листа.
Вижте още: