Бяла мура /Pinus peuce/ представлява растителен вид от рода Бор. Бялата мура попада в семейство Борови, към което се причисляват още белият бор, черен бор, алепският бор и други иглолистни дървета.
Бялата мура е дърво, отличаващо се със средна височина - често пъти достига до тридесетина метра. Дебелината на стеблото възлиза на около 30-35 сантиметра. Въпреки това се срещат и екземпляри със значително по-внушителни размери.
Така например в Рила и Пирин ботаници са се натъкнали на дървета, с височина над четиридесет метра и диаметър над сто сантиметра. Кората на дървото в началото е гладка, светлозелена. С течение на времето по нея започват да се забелязват пукнатини и тъмнокафяви багри.
Този растителен вид се отличава с по-скоро къси клонки, чието разположение е прешленовидно. Неговите иглички са прави, бодливи, обагрени в зеленикаво, достигащи дължина от 8-10 сантиметра. Те са събрани от по няколко в клонки.
Мъжките репродуктивни органи представляват яйцевидни органи и имат формата на неправилна елипса, а женските представлява цилиндрични шишарки. Вторите притежават восъчно покритие и с узряването си придобиват жълта багра. Люспите на шишарките са светлокафяви. Семената опадат през есенните месеци.
Бялата мура се развива успешно при влажен и хладен климат. Впрочем ниските температури не представляват никаква заплаха за дървото и то може да издържи дори когато термометърът покаже - 45 градуса. Освен това растението е устойчиво и на силен вятър. Що се отнася до влагата и хранителните вещества в почвата, този дървесен вид е по-скоро средно взискателен. Бялата мура се развива успешно върху варовикови терени, както и върху почва, богата на силикати.
Характерно за растението е, че образува централен корен, чийто функции на по-късен етап се изземат от бурно развиващи се и добре навлизащи в почвата странични корени. В началото, докато растенията са все още млади фиданки, те се развиват едва забележимо. След четвъртата година обаче това се променя. Бялата мура цъфти през пролетта, като времето за пълно плодоносене се повтаря през два или три сезона.
Тя може да се види върху площ, намираща се на височина между 1400 и 2100 метра. Попада в смесени иглолистни гори от бял бор, ела, смърч. Дървото е разпространено в Албания, Македония, Сърбия, Гърция, Черна гора и България.
У нас се среща в Стара планина, Пирин, Рила, Витоша, Родопите, Славянка. В Пирин са открити чисти гори от бяла мура, където дърветата са на различна възраст. Впечатляващо е, че някои от тях се извисяват на тези места вече векове наред.
История на бяла мура
Бялата мура се явява балкански ендемит, което означава, че тя се среща единствено на територията на държавите от Балканския полуостров. Бялата мура е растение, появило се преди много години, но за пръв път става известно на науката през 1839 година.
Тогава немският ботаник Аугуст Гризебах забелязва иглолистното растение в планината Пелистер в съседката ни Македония. У нас бялата мура е открита още по-късно от Виктор Янка в Пирин и Рила. Към днешна дата това дърво е включено в Червената книга на световно застрашените видове.
Състав на бяла мура
Бялата мура е известна с балсама, съдържащ се в нейната кора. Той се добива, когато върху стеблото на растението биват направени нарези. Въпросният балсам е източник на етерично масло, което пък, от своя страна, съдържа камфен, карен, лимонен и други. В балсама са открити и други смолисти вещества.
Ползи от бяла мура
Бялата мура е едно от най-красивите дървета, срещащи се по родните ширини. Горите, в които присъства това дърво, се отличават с уникалното си биологично разнообразие. Те са дом на животински видове, защитени от Закона за защита на природата. Сред животните, обитаващи тези гори, са дивата коза и птици като скален орел и ловен сокол.
Заради своя свеж вид бяла мура служи и като декоративно дърво. Тя се използва за озеленяване на паркове в средните и северните части на континента. Бялата мура е ценена и заради дървесината, която се получава от нея. Тя превъзхожда тази на други иглолистни дървета, срещащи се по нашите земи, тъй като е по-лека и по-мека. Това позволява да се използва широко в производството на моливи.
Като споменахме по-рано, бялата мура е известна с балсам /балсамова смола/, който се добива от кората ѝ. Той се използва при направата на мехлеми и други продукти на парфюмерийно-козметичната промишленост. Маслото, добито от бяла мура, действа терапевтично. То не дразни кожата и дори помага при болки в гърлото и възпаление, проблеми с белия дроб и венците, зъбобол и др. Може да се употреби и при инхалации. Маслото от бяла мура в комбинация с други етерични масла се ползва в масажите.
Народна медицина с бяла мура
Бяла мура е отлично средство, с което да се преборите с възпалението на венците и да стопирате тяхното кървене. Народните лечители препоръчват при проблеми в устната кухина най-вече възпалени венци два пъти в месеца да се дъвче по един час смола от бяла мура.
