Един магичен вулкан от цветове и същевременно ядливо растение може да се отглежда в градините под името амарантус. Това удивително растение има много имена и употреби и представлява интерес сред градинарите заради декоративните му качества.
Класификация и етимология на амарантус
Амарантус е растение, принадлежащо на семейство Щирови и е широк род от около 60 вида краткотрайни билки, които се размножават предимно в умерените и тропическите региони. Предимно служи като едногодишно декоративно растение, а листата и семената му са годни за консумация с хранителни свойства. Членовете на рода Amaranthus споделят много характеристики и употреби с членовете на тясно свързания род Целозия (Celosia).
Името на рода Амарантус първоначално произлиза от гръцката дума Auapavboc, което означава този, който не увяхва или неувяхващ. Европейският превод идва от думата amaranton, напомня за вечните цветя.
Оригиналният правопис е амарант, но по-често се ползва народна етимология, като се приема, че последната сричка произлиза от гръцката дума anthos, означаваща цвете, често срещана в ботаническите имена.
Името на вида caudatus идва от латински, което означава с опашка, отнасящо се до формата на съцветието.
Често срещаните имена включват: увиснал амарант, перо на принца, лилав амарант, амарант с лисича опашка, амарант с пискюл, цвете с пискюл.
Описание на амарантус
Amaranthus caudatus, обикновено наричано цвете пискюл, получава своето необичайно общо име от малките си кървавочервени цветя без венчелистчета, които цъфтят в тесни, увиснали, подобни на пискюли, крайни и аксиларни метлици през целия вегетационен период.
Метлите обикновено висят право надолу до 30, рядко до 60 сантиметра, расте до 90 сантиметра на височина, някои сортове стигат до 2, 5 метра.
Родом са от Индия, Африка и Перу, това е едногодишно растение. Предлагат се и сортове с жълто-зелени цветя, с овални, светлозелени листа. Семената на този вид са годни за консумация, а видовете растения се отглеждат като зърнена култура в някои части на Южна Америка. Семената се ядат и от птици. Това растение е вечно, чиито цветя запазват добър цвят, когато се изсушат за аранжировки.
Добре отглежданите растения са впечатляващи храстовидни полуиздръжливи едногодишни видове с големи, почти тропически листа, над и през които познатите пискюли се спускат каскадно към земята. Всеки от тези завладяващи пурпурни или лилави пискюли с малки цветчета и се задържа седмици наред върху растението. Цветът на тези силно гъсти цъфтящи метли варира от черно до червено и по-често бяло. Червените разновидности, които преобладават, се дължат на високо съдържание на бетацианини.
Всяка метлица се самоопрашва и всеки плод съдържа едно малко семе, не по-голямо от 1 милиметър в диаметър. Подобно на киноата, всяко семе има лъскава обвивка и ембрионът е извит около малкия ендосперм. Метлите растат както от странични пъпки, така и от главното стъбло.
Отглеждане
В нашите географски ширини се отглеждат сортове амарантус за декорация. Особеностите на растението са като на всеки тропически вид.
Почва и местоположение за отглеждане
Лесно се отглежда във влажни, средни, добре дренирани почви на слънце до частична сянка. Цъфти най-добре на пълно слънце, но оценява малко следобедна сянка в горещ летен климат.
Засяване на закрито от семена
Семената могат да бъдат започнати на закрито при около 21 градуса 6 до 8 седмици преди да е безопасно да се засаждат навън. Посява се в саксии или тави, пълни с фино пресят компост. Леко се покриват семената с почва, а разсадът има нужда от много светлина и защита от студ. Поникването обикновено е около 10 до 14 дни.
Разсадът трябва да е готов за трансплантация след три до четири седмици в зависимост от размера на сорта. Растенията растат бързо и всеки посев ще трябва да бъде поставена в саксия доста скоро, за да се предотврати преждевременен цъфтеж.
Трансплантирането става в саксии, съдържащи пресят компост за отглеждане. На открито се трансплантират в края на май или началото на юни във влажна, добре дренирана почва, на 30 до 45 сантиметра един от друг.
Засяване на открито
Засяват се в началото на лятото, когато температурата на почвата е над 21 градуса. Засяването става на тънко, на 1 милиметър дълбочина в редове, на 30 сантиметра един от друг.
Разреждат се, след като достигнат 5 сантиметра. Разсадът ще се появи на редове и може лесно да бъде разпознат от близкия разсад на плевели. Продължава разреждането, така че най-накрая да са на 30 сантиметра един от друг до началото на лятото.
Грижи за амарантус
Поливането на растенията добре при сухо време, редовното подхранване и поддържането на силно натоварените стъбла, ако е необходимо, всичко това помага за производството на най-дългите пискюли.
При пренебрегване на грижите амарантусът ще цъфти само по няколко сантиметра, но с щедро отношение могат да се получат екземпляри с огромни увиснали пискюли от красиви цветя.
Прищипва се централното стъбло, за да се насърчи страничното разклоняване. Полива се редовно и се наторява с водоразтворим балансиран тор. Растенията са изненадващо стабилни за такова очевидно високо тежко растение, но ако се отглеждат на открито, на по-изложено място, малко опора ще помогне.
В края на сезона може да се оставят няколко растения да умрат и да се самозасеят, други могат да бъдат издърпани и компостирани.
Употреба на растението
В родните си места основни видове амарант са тези, които се използват като храна. Известни са още на инките и други племенни групи, които правят брашно, панировки, а също използват семената като зърнена храна. Листата пък са подходящи за салати, като ползи на растението се посочват липсата на глутен и високото съдържание на фибри, витамини и минерали.
В Европа се отглеждат видове амарантус основно като градински вид. Амарантусът е основно растение за декорация. За свежи цветни аранжировки се отрязват амаранти, когато три четвърти от цветята са отворени на стъблото. Те ще издържат 7 до 10 дни във ваза.
Може също да се изсушат и тогава се прибира реколтата, когато семената започнат да се втвърдяват и цветята са твърди на допир.
Нарязват се и се окачват с главата надолу поне 10 дни, за предпочитане на топло място. Високата топлина по време на процеса на сушене позволява на цветята да запазят по-добре цвета си. Чудесни сухи букети за аранжиране на интериора и екстериора се получават от амаранта.
Болести и вредители
Най-често срещаните заболявания, засягащи семената, са някои гъбични заболявания, причиняващи гниене на стъблата и корените.
Най-често срещаният вредител е Loritos, който може да повреди растението по време на поникване. В някои страни също са открити мехурчета и гъсеница от червени плевели. Те предизвикват силно обезлистване на горните листа. Тези вредители се контролират чрез прилагане на препарат диатомит.
Листните въшки обичат амаранта и затова редовно трябва да се проверява растението за тях.
