Така както в Европа масово се отглеждат и консумират тиквички, така и малко популярният у нас зеленчук, известен с името бенинкаса, е изключително характерен за кухнята на повечето азиатски народи. И в това няма нищо изненадващо, тъй като той представлява именно тиквичка и принадлежи към семейство Тиквови.
Особено популярен е в източно-азиатските държави, където рядко можете да срещнете традиционно ястие без в него да се добави и бенинкаса. Този зеленчук се използва както за приготвянето на супи, по-течни екзотични ястия, подобни на нашите яхнии, така и просто изпържени и поднесен с ароматни азиатски сосове или дори напълнен.
По вкус бенинкасите могат да бъдат сравнени като смесица между краставица и тиква и имат доста по-слаб аромат и усещане на сетивните органи от познатите ни тиквички. А най-интересното е, че ако се научите, можете да го отглеждате и в нашите климатични условия, с което освен че ще впечатлите близките си, ще разнообразите и менюто си.
Ето какво е важно да знаете за отглеждането на бенинкасите:
Бенинкасите са едногодишни растения, които могат да достигнат височина от около 6 м. На вид много приличат на тиквичките, но за тях е характерно, че по-старите плодове се покриват с бяло на цвят вещество, което въпреки неприятния си вид, ги предпазва за по-дълго време.
Най-разпространен за отглеждане е сортът Мо Гва, тъй като е подходящ за приготвянето на редица рецепти и освен това може да бъде консумиран както недозрял, така и достигнал пълна зрялост.
Снабдете се с разсад от бенинкаса, защото в противен случай търпението Ви може бързо да се изчерпа, особено ако не сте от най-търпеливите хора.
Ако не можете да се сдобиете с разсад, засейте семената в малки саксийки преди да са паднали сланите. Опитайте се да поддържате температура от около 20 градуса до поникването им.
След като разполагате с разсад, можете да прецените дали да отглеждате бенинкасата подобно на тиквите или на краставиците (или на равно или чрез телено съоръжение).
След това отглеждайте бенинкасите като обикновените тикви, но не забравяйте, че те не обичат чак толкова поливането. Изключение правят само най-горещите дни.
