Плевелите или дивите цветя са нещо изключително неприятно за всеки запален градинар. Когато избуят след дъжд, всеки бърза да ги изкорени, за да не се разпространят из лехите. Това обаче невинаги е най-доброто решение.
В древността повечето бурени са се смятали за зеленчуци. Освен за храна те са се използвали и като лекарство. Днес обаче ползите от тях са потънали в забрава.
Плевелите в наши дни попадат в т.нар. графа вредители. И докато в природата ги наричаме диви цветя, то когато се появят в двора ни, се превръщат в нещо крайно застрашаващо за декоративната и зеленчуковата градина.
Една от функциите на плевелите е да ни информират за състоянието на почвата. Ако например голям брой от тях цъфнат през късното лято и есента, то това говори за недостиг на хумус и слаба плодородност.
Други пък сигнализират за определена липса на хранителни елементи. Така например хвощт и живовляк сигнализират за висока киселинност на почвата, стеларията и подбелът говорят за некисели почви, а сонхусът показва липса на киселинност в почвата. Лободата, която се появи на място, на което се отглеждат картофи, е знак, че е време да ги засеете на ново място.
Освен това скубането на плевели не е най-доброто решение и ви лишава от възможността да ги вкарате в употреба. Много по-ползотворно би било да ги превърнете в естествена биологична тор, като ги окосите, наситните и разпръснете из градината.
На практика от всички плевели се получава прекрасен екологичен таратор. За целта те трябва да се окосят по време на узряване на семената. Полученото може да се постави в ямата с компост или с него да се мулчира почвата. Перфектна водна настойка пък се получава от смес от коприва и хвощ. Тя може да се използва при поливане на растенията както в градината, така и на саксиите.
В същото време някои от плевелите могат да влияят положително на отглежданите в близост растения. Те повишават устойчивостта и имунитета на съседните култивирани растения. В процеса на растеж плевелите отделят йони, ензими, фитонциди, които предават на останалите растения чрез дъжда.
Така нежеланите диви растения пазят култивираните и от слънцето.
Повечето растения изпадат в стрес през големите летни жеги, особено ако не се поливат редовно. Най-застрашени са краставиците, тиквите и тиквичките, чиито листа не задържат влагата за дълго. Когато оставите плевелите да станат по-високи от тях, те ги пазят от жарките лъчи на Слънцето.
