През зимата красивите градини са пусти и еднообразни с бялата пелена на снега или потъмнялата и напукана от студ земя. Човешкото око обаче упорито търси следите на лятото и жадува за пъстротата му.
Това не е невъзможна мечта, ако не сме забравили за един бързорастящ, вечнозелен храст с атрактивно изглеждаща листна маса и ароматни ярко жълти или бели цветове - зимният жасмин. Той разцъфтява устремно още в началото на декември и продължава да радва с усмихнатите си жълти цветове до април.
Зимният жасмин представлява рехав храст, който се разпростира широко, клоните му силно увисват, пълзи на обширно разстояние и достига 3 метра височина.
Жълтите му цветчета са 3 сантиметра големи и се появяват по голите клони още в късна есен. Затова латинското му название в превод е голо цвете. След цъфтежа започва и оформянето на листата.
Ако времето е особено студено, зимният жасмин цъфти силно през март. При меко есенно време през ноември и декември, храстчето вече радва с жълти цветове. Цъфти около 1 месец и цъфтежът е особено буен. Затова цветето не е подходящо за стайно растение.
В двора и по оградата ще украси пейзажа, а може да се постави и на терасата при създадени подходящи условия да се развива. За този, който е пленен от зимния жасмин и иска непременно да го има в стаята си, решението е бонзай.
Това цвете е непретенциозно и няма нужда от специални грижи, оправя се само. Не е податливо на болести и вредители. Засаждането трябва да е на слънце или полусянка, най-добре в защитено от вятъра място. Предпочита варовикова почва, с повече хранителни вещества, няма нужда от допълнително подхранване с тор.
Най-добрият период за засаждане на зимен жасмин е напролет. През есента листата окапват, но зелено обагрените клонки показват, че зимният жасмин не е голо и скучно растение.
Разсадът трябва да е над 20 сантиметра. Размножава се чрез части от стъблото, които се вкореняват, а също и с пъпкуване. Може да се засажда на практика целогодишно. В същото време грижата се заключава до подрязване на прецъфтелите издънки.
