Едно красиво цвете с типично горско излъчване често краси градините, защото решава по възможно най-добрия начин проблема с празните пространства в сенчестите места. Това е момковата сълза, наречена с ботаническо име полигонатум. Тъй като ботаниката разпознава и цвете, наречено момина сълза, нужно е да се направи разграничение между тях.
Това са два вида лечебни растения. И двете са от семейство Кремови, но имат видими различия във формата на цветчетата и в състава. Момковата сълза е с по-издължени цветчета и се използва като вътрешно средство при контузии, а момината сълза е с по-къси цветчета, много напомнящи камбанка и съдържа голямо количество глюкозиди, заради което се използва при сърдечни проблеми.
Двете растения обаче са от различен род и това налага да бъдат представени с техните родове.
Характеристика на момкова сълза
Родът Момкова сълза, чието латинско название е Polygonatum включва около 50 вида цъфтящи растения, като у нас се срещат само 3 от тях. Всички са многогодишни тревисти растения с месесто и разклонено коренище. Най-известен е декоративният вид, наречен ароматен полигонатум. Произходът му е от Западна Европа, Китай и Япония.
У нас цветето се среща в горски масиви на височина до 1500 метра над морското равнище. Може да се намери и на каменисти тревисти места, но по-рядко. Достига на височина от 15 до 50 сантиметра. Листата са разположени в 2 реда от горната страна на стеблото. Те са продълговати, яйцевидни, 10-12 сантиметра дълги. Забелязва се жилкуване на листата, които са заострени и елипсовидни. От пазвите на листата през топлите пролетни дни се показват цветовете.
Цветовете на момковата сълза дават най-забележимата разлика с момината сълза. Те са бели, по-дълги, около 2.5 сантиметра и завършват с 6 зелени зъбчета. Цветчетата са удължени камбанки, грациозно увиснали надолу. Имат по 6 тичинки, прикрепени към средата на тръбичката. На едно стебло се развиват по 6-7 цвята.
Момковата сълза цъфти през май и юни. Плодът е синкаво- черна месеста ягода. Узрява през август и тогава растението придобива привлекателен вид. В плода има 3 гнезда, в които се развиват от 1 до 3 семена.
Това красиво и с много декоративен вид цвете има много хибриди, благодарение на работата на градинарите.
- Най-разпространен е Полигонатум хибридум, висок от 60 до 90 сантиметра, с бели цветове, зелени връхчета. Този сорт цъфти през май и юни;
- Сортът Stratum се отличава от останалите по кремавите ивици на листата;
- Полигонатум бифлорум може да бъде разпознат по височината си, той достига 1.2 метра.
- Polygonatum odoratum Varegatum е по-компактен сорт и листата му имат кремави краища.
- Полигонатум хоокери е с по-отворени камбанки, розови на цвят.
Отглеждането на цветето е лесно, защото то не може да бъде определено като претенциозно и полезно. Момковата сълза е не само красиво декоративно растение, но и принадлежи към лековитите билки.
Местоположение за позициониране на момкова сълза
Местоположението на цветето в градината се определя от нуждата му от светлина. Това, което може да се каже за момковата сълза, е, че е чудесен избор за сенчестите градини и под дървета.
Цветето е подходящ съсед за растения с подобни предпочитания. Такива са хостите, папратите, астилбето, импатиенсите, брунерите и други подобни. Може да вирее и в контейнер.
Почва, подходяща за момкова сълза
Това цвете се развива добре на богата на хранителни вещества, влажна и добре дренирана почва. Не е агресивен вид, защото коренището се разпространява на около 25-30 сантиметра ширина. Важно е почвата да не задържа пролетните води.
При засаждане е нужно към почвата да се добави компост или торф, а на пролет да се сложи мулч, за да се подсили.
Засаждане и размножаване на момкова сълза
Това цвете се размножава по два начина - чрез семена и чрез разделяне на коренищата.
Размножаването чрез семена се използва при отглеждане на момковата сълза за декоративни нужди в градината, но когато става въпрос за лечебни нужди, тази практика не се прилага, тъй като се чака повече време за развитие на билката и не е рентабилно.
По-често се прилага размножаването чрез разделяне на коренището. Най-подходящия срок за това е през есента или пролетта. Оформят се групи или редове. Разстоянието за засаждане е 30х30 сантиметра. След засаждането веднага се полива.
Градинарите съветват при засаждане на ново място да се добави в почвата листна маса и добре разложен оборски тор, за да са растенията силно разлистени. Мулчирането около цветето ще запази влагата за по-дълго и така ще се получи ефектен килим от листа и нежни цветове.
До есента растението се захваща. По време на периода на вегетация най-важното е да се следи почвата да не изсъхне, независимо, че цветето се води сухоустойчиво. Това плодоносно растение може да остане на мястото си в продължение на 10 години, без да намали богатството на цветове и листна маса тъй като растението е почвопокривно и туфите се разрастват с годините.
Вредители по момковата сълза
Това растение е известно с факта, че няма врагове, тоест вредителите отбягват да го нападат, и това е огромно предимство при избора му за отглеждане. Растението е отровно и не се препоръчва за вътрешна употреба, макар да влиза като съставка в много препарати.
Използване на момкова сълза
Това красиво растение е чудесна украса за градината и запълване на сенчестите и влажни места с красива декорация. Когато се сложи до момината сълза, тяхната близост създава неповторим по красота килим от бяло и зелено, акцентиращ на различните като външен вид, но еднакво красиви цветове. Двете растения са сходни по устойчивост и изисквания, затова в градините са едно до друго.
Ако обаче двете толкова близки растения се отглеждат като лечебна билка, изискването е да не се смесват в никакъв случай.
Към билкарите има препоръки да предават билката момкова сълза в сушен вид, като отделно опакованите части трябва да се преминали преглед и да са отстранени всякакви примеси и негодни части, които могат да развалят добре обработените.
Прясното коренище е най-често използвана част за лечебни цели. То съдържа гликонини, стероидни гликозиди, сапонини и слузни вещества. Най-ефективна тази билка е при кашлица, диабет, сърдечни заболявания, пресъхване на гърлото и туберкулоза.
По-широко разпространено е външното приложение - при кръвотечащи рани, подагра, кожни кръвоизливи при контузии и ревматизъм. Очевидно е, че момковата сълза има кръвоспиращо действие, противовъзпалително и антибактериално. Може да се използва и като диуретик.
Болките в ставите се повлияват много добре при третиране с момкова сълза. Обикновено от частите на растението се прави отвара или настойка, с която се третират засегнатите места или системи.
Предупреждението на народната медицина е, че тази билка в никакъв случай не трябва да се използва произволно за вътрешна употреба заради отровното действие. Дозите от нея са добре разчетени във фармакологията, но само най-добрите билкари могат да се справят с този въпрос.
