Тиквата е ценен зеленчук, който не бива да липсва в градината. Сред сортовете тикви се отличава тиквата цигулка, получила названието си заради визуалната прилика с музикалния инструмент. Иначе като вид тя отговаря на същите агротехнически изисквания, каквито имат и другите сортове тикви.
Тиквите цигулки като всички други разновидности са много топлолюбиви. Семената изискват температура 15 °C, за да поникнат. За развитието им оптимална е температурата от 28 °C.
По отношение на почвата, тя трябва да има добра основна и предварителна обработка. Трябва да бъде богата на хранителни вещества, в идеалния случай рН е добре да бъде между 6 и 7. През есента непременно трябва да бъде добре прекопано на дълбочина 28-35 сантиметра.
Торенето с оборско торове е добро за насажданията, може да се внасят и минерални торове. Най-полезен е калиевият тор, той прави плодовете по сладки и с по-добри вкусови качества. Много е взискателно това насаждение по отношение и на торенето.
Семената на тиквата цигулка се засяват направо на постоянното място, където ще се отглеждат. Схемата е проста - 3х 2 метра, където се поставят по 2-3 семена в гнездо. След като поникнат и образуват първи и втори същински лист, се прореждат. Това се прави, като листата се изтъняват, като се оставяйки най-доброто.
Може алтернативно да се отгледа и разсад, но са нужни много големи саксии, диаметърът им да бъде поне 8 сантиметра..
Въпреки че е взискателна, тиквата цигулка е се отглежда трудно. Нужно е почвата да е рохкава и добре окислена, а това се постига с редовно окопаване. Плевенето е важна част от грижата, защото така почвата не само почвата се раздвижва, но и се премахват задушаващите плевели.
За да се получат едри тикви, препоръчва се мацериране. Мацератът от коприва е идеален органичен тор, който се разрежда с вода в съотношение 1:5 и с него се пръскат насажденията по време на отглеждане. Може да се ползва и като органично вещество, което се внася по време на подготовка на почвата.
Тиквата цигулка се нуждае от вода, особено в периода на цъфтеж. Нужна е много вода, за да проникне дълбоко в почвата. Излишна вода обаче не бива да се застоява, за да се разболее растението.
Тиквите цигулки подлежат на резитба. Тя се извършва, за да се произведат издънки, от което пък се получава производство на плод. Реколтата се прибира при напълно узряване, а зрелият плод се познава по това, че е много твърд и не може да се надраска с нокът. Съхраняват се на хладно и сухо.
Насадената тиква е нападана от листни въшки, може да пострада от брашнеста мана, а мухълът е болест, която бързо убива растението. Може да бъде поразена и от гниенето на яката, което засяга насаждението през пролетта.
