Традесканцията е непретенциозно цвете, лесно за отглеждане. Въпреки това, за да има красив декоративен вид, тя изисква правилни грижи, включващи подхранване с торове.
Торенето влияе благоприятно върху развитието на градинската традесканция, допринася за по-продължителното и по-масивно цъфтене. При традесканцията, отглеждана в саксия, то е още по-важно, тъй като почвата бързо се изчерпва на хранителни вещества и не може да се възстанови сама като в природата. Ще разгледаме с какво и как да торите това цвете и в двата варианта.
Торене на градинска традесканция
Първото торене се извършва в началото на пролетта, преди началото на активния вегетационен период. За това се прилагат комплексни минерални торове от типа азофоска, нитроамофоска, предназначени за цъфтящи растения.
Второто торене на традесканцията се пада през периода на пъпкуване, преди цъфтежа. Прилагайте комплекси, съдържащи течен азот, като карбамид или амониев нитрат.
През есента, мулчирана с хумус, почвата ще получи допълнително подхранване под формата на органична материя.
Ако традесканцията е засадена в първоначално плодородна и питателна почва, през първите 1-2 години не са необходими допълнителни торове.
Прилагането на какъвто и да е тор на традесканцията трябва да се извършва най-добре вечер или рано сутрин, за предпочитане при облачно време.
Торене на традесканция в саксия
Традесканцията в саксия се тори веднъж на две седмици в сезона на активен растеж и развитие. Добре е преди да наторите да полеете растението, за да не изгорят корените му. С настъпването на есенния студ, торенето може да бъде спряно до пролетта.
За торене на сортовете със зелени листа се използват комбинирани минерални торове за цъфтящи растения, които е добре да се редуват с органични торове. Пъстрите видове не приемат органични торове, тъй като от съдържащият се в тях азот шарките на листата ще изчезнат и те ще станата чисто зелени. При тях се използват само минерални за цъфтящи растения.
Опитайте се да поддържате правилните пропорции, като следвате инструкциите на опаковката. Излишъкът от микроелементи е също толкова вреден, колкото и липсата им.
