Лавандула (лат. Lavandula) е род растения от семейство Устноцветни (Lamiaceae), който включва около 30 вида. Естествено тя расте в планините на Средиземно море, както и по склоновете на планините в Испания, Италия и, разбира се, Франция.
Истински лавандулови полета има в Алпите, Корсика, Сардиния, Гърция и Алжир. В наши дни растението се култивира на много места по света – от масивни лавандулови полета, отглеждани за промишлени цели, през малки насаждения за малки производства на козметични и репелентни продукти, до отглеждане на лавандула в частни градини и дори в саксии у дома за декоративни цели.
Маслодайното растение е невероятно растение, което първо се разпознава по аромата, а след това по външния вид. Това е цвете с изискан френски чар, поради което често се засажда в градините от тези, които обичат вкуса и аромата на Франция. Лавандулата принадлежи към етерично-маслените растения и има много полезни свойства – както лечебни, така и репелентни. Тя се използва широко в козметиката, производството на етерични масла, както и в народната медицина. Най-ценната част от растението са съцветията, които се отрязват за промишлени цели седмица след началото на цъфтежа.
Важно е да запомните, че лавандулата принадлежи към топлолюбивите растения, така че това растение няма да може да расте и цъфти във всяка климатична зона. Единственият изход е да го засадите в саксии и с настъпването на студеното време да ги пренесете на закрито.
Описание на Лавандула
Лавандулата е многогодишен вечнозелен нисък храст с дървесен, влакнест корен, който достига до дълбочина 2 метра. Има многобройни издънки, вдървени в долната част, ъс сивкав оттенък и ръб, достигащи височина 60 см. Растението има противоположни приседнали линейни сребристо-зеленикави листа с меко овласяване и ароматни синьо или синьо-лилави цветове, събрани в прекъснати класовидни съцветия от 6-10 броя във венчета. На върховете на безлистните стъбла се образуват съцветия. Цъфтежът на лавандулата започва през втората половина на лятото. Лавандулата е отлично медоносно растение. Семената на лавандулата, ако се съхраняват правилно, могат да останат жизнеспособни в продължение на много години.
Видове лавандула
Има около 30 разновидности на лавандулата. В зависимост от вида цветовете могат да имат различен цвят: от тъмно лилаво до ярко бяло, включително сини, розови, различни нюанси.
По-известни са:
- Лавандула теснолистна (лечебна, английска, вечнозелена) – лат. Lavandula angustifolia. Височината на цветоноса е 80 см. Периодът на цъфтеж е юни, юли. Цветовете са малки, събрани в класовидно съцветие. Размерът на съцветието е около 20 см. От разновидностите на английската лавандула най-търсени са: Alba, Rosea, Manstad, Hidcoat Giant, Hidcoat Blue.
- Лавандула френска (испанска, широколистна, ранна) – лат. Lavandula stoechas. Висок храст около 130 см висок с широки листа и средно големи цветове. Стъблото на цветоноса не надвишава 50 см. Съцветието е малко, около 10 см. От разновидностите на широколистната лавандула най-известни са: Yellow Vail, Regal Splendur, Rocky Road, Helmsdale и др.
- Лавандула къдрава (зъбчата, декоративна) – лат. Lavandula dentata. Растението е доста топлолюбиво. Расте предимно в южните ширини. Растението е ниско, само до 30 см височина. Листата са издълбани, малки, сребристи. Цветовете са по-големи и по-ароматни от другите видове лавандула. Няколко хибрида са отгледани на базата на Lavandula dentata. Имат по-силна и остра миризма. Хибридните форми се наричат лавандини. Най-популярният сорт назъбена лавандула е Royal Crown.
- Лавандула хибридна (холандска) – лат. Lavandula x intermedia е група от силно декоративни хибриди между английската лавандула и други видове от рода. Това са големи растения със сребристи тесни листа и големи продълговати цветове на дълги дръжки. Най-известните сортове хибридна лавандула са Alba, Arab knight, Sawyers, Grosso и др.
Размножаване на лавандула
Чрез отводи
Това се прави с млади странични огъващи се клони, за предпочитане растящи хоризонтално над земята. В края на март - началото на април огънете такъв клон на възрастно растение и го спуснете в предварително изкопана дупка с дълбочина 10-12 см и дължина 5-7 см. Забийте пластмасов / дървен кол на мястото, където издънката трябва да се издигне и прикрепете върха на клона към него. Прикрепете клона със скоби на две места в дупката, покрийте с пръст от горе до нивото на земята и мулчирайте с хумус с дебелина 1-2 см. Налейте 1, 5-2 литра вода и впоследствие не оставяйте почвата да изсъхне през горещото лято. След 2-3 месеца отвода се вкоренява и расте самостоятелно. Отрежете го с остър нож, като третирате местата на срязване с натрошен въглен, внимателно го изкопайте и го засадете на ново място заедно с буца пръст, за да не повредите корените, но не по-близо от 0, 5-0, 7 м от един друг (ако има няколко). Защитете растението от вятъра, докато корените му укрепнат.
Размножаване на Лавандула чрез разделяне на храста
Изберете силен здрав храст, отрежете горните издънки от него през лятото и затрупайте със земя, а през октомври внимателно изкопайте и разделете на 2 части, като се опитвате да не повредите кореновата система на двете части колкото е възможно повече. Разделените растения в същия ден се засаждат на открито.
Размножаване на лавандула чрез резници
Използват се зелени резници от едногодишни вдървесени издънки на лавандула. Нарежете зелени резници с дължина 10 см, отстранете долните от тях, задръжте за половин час в стимулатор за образуване на корени и засадете в торфени саксии с размери 12x20 cсм в почва за разсад на дълбочина 3-4 см. Прави се в края на юни - началото на юли. Поливайте лавандулата умерено и пръскайте редовно с престояла вода със стайна температура (по листата винаги трябва да има роса), дръжте саксиите на открито и при ярко слънце засенчете. Подхранвайте веднъж на 2 седмици с комплексен минерален тор. Корените се появяват след 4-5 седмици. В средата на септември саксиите с резници трябва да се прехвърлят в помещение с температура 20-23 °C. В началото - средата на април на следващата година вкоренените резници от лавандула се засаждат на открито със стъпка най-малко 0, 5 м и веднъж на всеки 10 дни се подхранват с течен хуминов тор за цветни култури. Пазете ги от повтарящи се студове: в този случай подгответе дъги и покривен материал.Отглеждане на лавандула от семена
Засаждането на семена от лавандула в земята се извършва през октомври. За да отглеждате лавандула от семена, семената трябва да бъдат закупени в началото на зимата или есента, тъй като преди сеитба в земята семената се стратифицират в продължение на 2 месеца при температура 5 ºC, за да се увеличи покълването. Обикновено семената, смесени с мокър пясък, се стратифицират в чекмеджето за зеленчуци на хладилника. Посейте семена от лавандула за разсад през февруари или март.
Докато семената са в хладилника, подгответе съдовете за сеитба и почвата за семената, като внимателно смесите две части хумус с една част едър речен пясък. Пресейте сместа - семената на лавандулата са много малки, така че субстратът не трябва да съдържа бучки - и я изпечете във фурната при температура 110-130 ºC или я полейте с яркорозов разтвор на калиев перманганат. Поставете обработената почвена смес в съда за отглеждане с дренажни отвори върху дренажния слой.
В самия край на зимата или ранна пролет засейте семена от лавандула върху повърхността на субстрата, поръсете ги със слой пясък с дебелина 3 мм, напръскайте с топла вода от бутилка със спрей, покрийте със стъкло или найлонова обвивка, за да образувате парников ефект и поставете на светло, топло място. От време на време трябва да се се проветрява чрез повдигане на капака. Покълнете семената при температура 15-22 ºC.
Веднага щом се появи разсад, ще трябва да организирате допълнително осветление за него, така че разсадът от лавандула да не се разтяга. Отстранявайте капака всеки ден за известно време, разсадът да свикне с температурата в помещението и веднага щом се адаптира към нея, може да се отстрани напълно, а разсадът трябва да се пикира така, че разстоянието между отделните растения да е на най-малко 5 см.
Засаждане на лавандула на открито
Избор на място и условия на отглеждане. Разсадът на лавандулата се засажда в земята в края на май. Най-често с лавандула са украсени алпинеуми, използвана е като бордюри или засадена от двете страни на пътеките. Лавандулата расте добре на пълно слънце. Избягвайте засаждане във влажни зони или райони с високи подпочвени води, тъй като лавандулата е много чувствителна към излишната влага. Растението предпочита суха, песъчлива почва, но расте добре и на глинести почви с добър дренаж. Оптималният индикатор за киселинност на растението е 6, 5-7, 5 pH. В кисела почва ще трябва да се приложи смлян варовик. Преди да засадите лавандула, е необходимо да подготвите мястото: изкопайте на дълбочина най-малко 20 см и разрохкайте добре почвата, като внесете торф или компост при копаенето.
Как да засадите лавандулата?
Засаждането на лавандула се извършва на разстояние между разсада 80-90 см, а между храстите на високата лавандула се наблюдава разстояние от 120 см. Дълбочината на дупката трябва да бъде такава, че кореновата система на разсада да влиза свободно в нея. Преди засаждане корените се подрязват леко, след това лавандуловият храст се поставя в дупката и се заравя, задълбочавайки кореновата шийка с 4-6 см. След засаждането разсадът лавандула се полива обилно.
Предзимна сеитба на лавандула
В райони с топли зими е по-добре семената на лавандулата да сеят директно в земята. Това се прави през октомври, след като се подготви почвата на мястото, като се добави торф, а ако почвата е твърде влажна, към нея се добавя фин чакъл или пясък, за да се увеличи влагата и дишането. Семената се засяват на дълбочина 3-4 см, като леко се уплътнява повърхността на почвата след сеитбата. Ако есента е суха, полейте посевите, но не обилно, а с първия сняг нанесете малка снежна преспа върху района.
Грижи за лавандулата на открито
Веднага щом първите съцветия се появят на разсада от лавандула, препоръчително е да ги отстраните, така че младите растения, без да губят енергия за цъфтеж, да укрепнат и да изградят мощна коренова система. През първата година лавандулата расте много бавно в градината, така че е необходимо да се справите с плевелите, които могат да удавят разсада.
Поливане на лавандула
Поливането е особено важно за младите растения: през първата година от засаждането поливайте разсада на всеки 2 седмици, а при сухо време - веднъж седмично. Но не прекалявайте с овлажняването. Сигналът за прекалено поливане ще бъдат жълти стъбла и листа от храсти. Възрастните (от 3-годишна възраст) лавандулови храсти се поливат, когато почвата изсъхне. За да разберете периода на поливане, внимателно изкопайте дупка близо до храста - почвата трябва да е влажна на дълбочина 3-4 см. Като цяло растението понася добре сушата, но ако не се навлажнява дълго време, това се отразява негативно на качеството на цъфтежа.
Разкопаване и плевене на лавандула
След поливане или дъждове е необходимо да разхлабите почвата между храстите и да плевите района, но ако искате да спестите време и усилия, мулчирайте почвата с торф след засаждането. Разхлабването на лавандулови храсти трябва да се извършва внимателно, като се задълбочава с 3-4 см, като се помни, че кореновата система на растението лежи плитко в горните слоеве на почвата. На старите храсти през пролетта и есента стъблата при корена трябва да бъдат силно затрупани с почва - тази мярка допринася за образуването на нови издънки върху стари клони.
Торене на лавандула
Ще трябва да наторявате почвата на лавандулата, като предпочитате калиеви торове, тъй като оборският тор и азотните торове само допринасят за растежа на зеленината, но възпрепятстват цъфтежа на лавандула, за което всъщност се отглежда.
Резитба на Лавандула
За да запазите вашите лавандулови насаждения равномерно буйни, компактни и красиви, се препоръчва да ги режете 2 пъти на сезон:
- Първото подрязване през е пролетта (веднага след размразяването) е необходимо за подмладяване на храста и за да не се оголват храстите отдолу. Радикалното подрязване до вдървени клони (през пролетта, когато растението започне да се събужда) се извършва вместо първото подрязване, за да се придаде на лавандуловите храсти красива полукръгла сферична форма. Ако храстите се отрежат малко, тогава те ще започнат да бъдат голи отдолу и само няколко съцветия ще стърчат отгоре. Ето защо, за да могат храстите да останат пухкави и компактни в продължение на много години, съкратете върховете на издънките с една трета;
- Втората резитба е когато цъфтежът все още е налице, но в повечето стръкове е преминал)- колкото по-рано се направи, толкова повече лавандулата изгражда нова зелена маса. През лятото, веднага след като лавандулата започне да цъфти, отрежете отново дългите цветни дръжки, преди семената да започнат да се завързват - растенията искат да се размножават, а за образуването на семена е необходима сила. Благодарение на подрязването растенията не изразходват енергия за образуването на семена, а ги дават на повторно цъфтене. Този път отстранете дръжките на лавандула заедно с горните два или три чифта листа. Така растението ще се разклони добре, а храстите ще придобият пищен вид.
Други грижи за Лавандула
Когато дойдат първите слънчеви дни през пролетта, листата започват да изпаряват влагата, а корените са в почвата, която все още не е размразена, и тази влага не се абсорбира. Явлението "физиологично засушаване" възниква, когато растението изсъхне само. За да го предпазите, трябва да намалите зоната на изпарение и да допринесете за размразяването на почвата (горещ железен лист, горещ въглен, без огън).
Подслон за зимата за Лавандула
По принцип лавандулата е устойчива на замръзване и може да издържа на температури до -25 °C, поради което тя просто се покрива със сняг за презастраховане. Но лавандулата, растяща високо в планината, ще трябва да бъде изолирана с иглолистни клони и покрита с кутия от шперплат затисната с нещо против вятъра отгоре. Не използвайте паднали листа, торф и слама за изолация - храстите ще изгният. В средата на март следващата година не забравяйте да освободите лавандулата от зимния ѝ подслон, за да може да се радва на слънце и чист въздух.
Отглеждане на лавандула в саксия у дома
Тъй като растението обича пространството, това се отнася не само за околното пространство, но и за обема на саксията. Лавандулата има дълъг корен, ако в процеса на растеж се опре в нещо, тя спира да расте, което означава, че спира да расте напълно. Като се има предвид тази характеристика на растението, саксиите за отглеждане на лавандула трябва да се вземат широки и по-дълбоки и веднъж годишно да се извърши пресаждане и подрязване.
Дъното на саксията трябва да бъде покрито със слой дренаж. Почвата за засаждане се препоръчва да е мека и добре наторена. Най-оптималният състав на почвата е следният: 3 части листна почва, част пясък и две части хумус. Пясъчната почва с добавен вар ще създаде идеални условия за растеж на лавандула.
Саксийната лавандула предпочита хладни, слънчеви места. Най-удобно ще се чувствате на терасата, на прохладен балкон, от външната страна на прозореца. През лятото лавандулата трябва да бъде изнесена в градината или на балкона, тя се нуждае от чист въздух. През зимата растението се нуждае от най-лекия перваз на прозореца, температурата не е по-висока от 15 ° C и умерено поливане.
Достатъчно е да поливате растението веднъж седмично (сутрин или вечер), в хладния сезон - два пъти месечно, като използвате допълнително овлажняване на въздуха. За да се образува буйна корона, се препоръчва поливането да се извършва в по-голяма степен върху зелената част на растението. Не трябва да се оставя водата да застоява, в противен случай лавандулата у дома просто ще умре.
Освен това лавандулата не обича органични и азотни торове- добър растеж ще бъде осигурен от тор, съдържащ калий. Минералните препарати се препоръчват да се прилагат в областта на корените по време на цъфтежа.
Болести и вредители по Лавандулата
Agalmatium bilobum е насекомо, което снася зимуващи яйца върху долната страна на листата на лавандулата, които поради лепкавостта си се покриват с прах и стават като малки бучки пръст. Излюпените ларви и възрастни изяждат листата, които се покриват с точки, петна и бавно увяхват. Лечение: редовно унищожавайте плевелите, а в случай на тежко увреждане на растенията използвайте инсектициди.
Пенещата цикада е полияден вредител с дължина до 5-6 мм. Женските снасят яйца в основата на издънките, от които през пролетта се раждат ларви. Те живеят в пенестите си секрети, хранейки се от долната страна на листата и издънките. Повредените растителни части се сбръчкват и деформират. Лечение: прилагайте химически препарати инсектициди.
Selenocephalus pale - кафяв бръмбар с капкообразно тяло, снася зимуващи яйца през август - септември, от които в началото на лятото излизат ларви. Храни се с лавандулови листа. Лечение: за борба с вредителя използвайте инсектициди.
Lepironia Coleoptera е кафяв листоносец, който отделя течност, която омекотява стеблата на лавандулата. Те се установяват на стъбла на височина 20 см от повърхността на почвата. На местата на увреждане издънките се напукват, храненето на горните части на растението се нарушава. Повредените стъбла стават по-тънки, по-ярки, усукани и впоследствие изсъхват. Лечение: през май третирайте с инсектициди.
Септориозата е гъбично заболяване, което се проявява по листата с множество заоблени червено-кафяви петна. Засегнатите листа изсъхват и падат. Развитието на болестта се случва при влажно и топло време. Лечение: Третирайте болните растения с препарати, съдържащи мед ( меден сулфат, бордолезов разтвор).
Алтернария е заболяване, причинено от патогенната гъбичка Alternaria. Горните и страничните издънки на лавандула изсъхват, долните листа пожълтяват, по стъблата се появяват некротични петна. Лечение: отстранете повредените части на растенията и ги напръскайте с 2% бордолезова течност или фунгицид.
Сиво гниене - кафяви плачещи петна със сиво покритие се образуват по листата и стъблата на лавандулата поради гъбата Botrytis cinerea. Заболяването се развива във влажни и студени лета. Лечение: заразените растения не са лечими, отстранете ги от мястото им на растеж и ги изгорете.
Вижте още разлика между френска лавандула и лечебна лавандула.
