Основните болести, с които може да се сблъскате при отглеждането на праскови, са: сачмянка, брашнеста мана, кафяво гниене, вирусни болести, листни въшки, щитоносни въшки, източен плодов червей, анарзия, костилкоплодова листна оса, листозавивачки, листогризещи гъсеници, акари, педомерки и др.
Сачмянка, брашнеста мана, кафяво гниене
Причинителят е проникнал под люспите на пъпките през зимния период, като напролет продължава да се развива заедно с развитието на съответния орган. Брашнестата мана причинява деформиране на нарастващите листа и изкривяване на клонките, а по още зелените плодове се образуват дребни до едри, кръгли, бели до бледо кафяви плесенови налепи. Тези плодове загниват и окапват.
Борбата с тези вредители е цялостното и пълно изрязване на засегнатите части. През пролетта, при откриване на подобни петна по листата се пръскат. Следващи пръскания се извършват през 8 – 10 дни.
Къдравост по прасковата
Една от труднолечимите болести по овошките. При нея паразитът презимува като конидиоспори по клоните, най-често при пъпките. При излизането на пъпките те вече са заразени. Външно се наблюдава надебеляване, нагърчване и чупливост на нападнатите части. От начало изприщванията са бледозелени, по-късно стават бледо жълти. Накрая почервеняват. Нападнатите цветове остават недоразвити и опадват.
За да избегнете тази сериозна болест по прасковите, то се предприема пръскане на дърветата още през есента до набъбването на пъпките. Второ пръскане се извършва при набъбване на пъпките през пролетта, а трето след 10 – 12 дни.
Листни въшки по прасковите
Те зимуват като яйца върху леторастите на прасковата. Излюпването започва рано през пролетта при набъбването на пъпките. Отначало ларвите смучат сок от пъпките, а след това и от долната страна на листата. При нападенията вредите са много - върху прасковата се развиват две поколения, след което мигрират върху различни плевели и зеленчукови растения, като пренасят много вирусни болести.
Борбата с всички видове листни въшки е чрез зимно пръскане, което унищожава и листата на листните въшки. Ако се води самостоятелна борба, тя се провежда в началото на вегетацията срещу излюпените ларви, още преди да са деформирали листата.
Източен плодов червей при праскови
Той зимува като развита гъсеница в плътен копринен пашкул под старата напукана кора и в почвата около ствола на дървото. През пролетта, по време на разпукването на пъпките, какавидира. Пеперудите летят по време на цъфтежа, като след 3 – 6 дни след началото на летежа започват да снасят. Вече излюпените гъсеници се вгризват в летораста, като го тунелират от върха към основата. Повредените върхове на леторастите изсъхват.
За да се справите с този проблем, то трябва да проследите летежа на пеперудите. Това става с помощта на феромонови капани от службите по прогноза, които определят и моментите за пръскане.
Плодов ивичест червей по прасковите
Анарзия – Гъсениците зимуват от втора възраст в пъпките, под кората, в мумифициралите плодове и на други места. Първоначално се хранят с 1-2 пъпки, но после повреждат цялостно летораста. Те увяхват, а на мястото им се появява смола.
За справяне се пръска първо през пролетта, преди показване на бялото оцветяване на цветните бутони във фенофаза розетка, преди вгризването на гъсениците в младите леторасти.
Ако не сте наясно с продуктите за пръскане, то се консултирайте с агроном.
