Мнозина може би не знаят, но кладницата всъщност е дървесна гъба. И като такава тя може да расте върху пънчета или миксове, съдържащи целулозни субстанции. Поради лесното отглеждане, евтините компоненти при култивирането и доброто плододаване, кладницата е чудесна гъба за отглеждане в домашни условия или в малки домашни стопанства.
Първият етап от отглеждането на кладница е избора на основа, върху която ще порасне тя. В първия случай това може да са отрязани пънчета, които ще бъдат заразени с мицел. Във втория случай – пликове, пълни със слама, дървесни остатъци, отпадъци от градинското прочистване или от горските стопанства – т.е. компоненти, съдържащи целулоза.
Ако изберете пънчета, добре е да се спрете на широколистни дървета. Подходящи са бук, топола, дъб или овошки. Важно е обаче пънчетата да са с диаметър от минимум 25-30 см и с дължина приблизително две педи – 40-45 см. Най-добрия вариант е да са прясно отсечени, но ако са стари и особено по-сухи, могат да бъдат накиснати във вода за няколко дни.
Следващата крачка е пробиване на дупки в пънчетата, върху които ще расте кладница. Правят се дупки, дълбоки около 10 сантиметра и широки няколко сантиметра. Може да се използва дрелка за по-ефективно пробиване. На пънче с посочените размери е удачно да се направят около 10-12 дупки. В тях се поставя мицелът на кладницата.
Това е основната суровина, която трябва да си осигурите предварително от специализирани производители на мицели, за да имате скоро култивирана кладница. И основният разход, тъй като дървесен материал може да се намери достатъчно изгодно.
Заразяването с мицел става като дупките се запълват почти догоре и след това се затварят плътно. За целта се използват прости средства – сух кочан от царевица, коркови тапи, други подходящи средства. Заразените пънчета трябва да престоят в продължение на два или малко повече от два месеца на температура от 15-18 градуса. Подходящо място за престой са мазета или приземни етажи.
След изтичането на минимум двумесечен период пънчетата се посаждат в качествена почва – най-подходящо е на двора като приблизително една трета от дървото остава под земята. Скоро процесът на плододаване започва.
При избора на пликове или чували със целулозна субстанция процесът е подобен. Разликата е, че основата, в която ще расте гъбата, трябва предварително да бъде обработена срещу други гъби или бактерии. Най-подходящо е това да стане чрез попарване с вряла вода. След това се прави заразяване с мицел, около 2-месечен престой и плододаване.
Грижата за пънчетата или чувалите през периода на плододаване е лесна. Необходимо е да се осигури достатъчно светло, но не огрявано директно от слънце място, както и задължително редовно оводняване. Пънчетата трябва да се поливат в горещите дни, а влага на кладниците в чувалчета може да се осигурява чрез пръскане с пулверизатор.
