Една от най-старите зеленчукови култури в световен мащаб е баклата. Наричат я още чер боб. Баклата е гост на трапезата ни, идващ от Средна Азия - Афганистан, Пакистан, Таджикистан. Оттам е пренесена в района на Средиземно море, откъдето идва и у нас.
Този представител на семейство Бобови има ценни хранителни качества, а освен това намира място и в народната медицина, затова отглеждането на баклата е съществена част от производството на зеленчуци за хранителни нужди.
Как да я отгледаме в градината си, за да получим нужния ни добив?
Нужно е да знаем какви са предпочитанията на тази култура относно засаждане и грижи за нея. Тя обича слънчевите и открити места, затова не бива да се слага на сянка, ще даде малко плод. Песъчливо-глинестата почва е добър избор за засаждане на бакла, а ако е кисела, добре е да се варува преди това, което ще рече да се добави гасена или негасена вар, варовик, натриева селитра, костно брашно.
Изборът на подходящ сорт е втората задача - за нашите условия това е сорт Хиоска, който е ранен, с едри и сочни чушки. Семето е с цвят на тъмен шоколад и затова хората го наричат черен боб. Периодът му на вегетация е 85 дни и расте до метър височина. Готви се в зелено състояние, затова обикновено бобът е зелен на цвят, когато го консумираме.
Може баклата да се засее напролет и тогава няма почти никаква опасност да измръзне, културата издържа до няколко градуса под нулата. Добре е избраното място за засяване да е наторено още от есента на предишната година. Леко се прекопава на дълбочина 8-10 сантиметра, преди да се засее.
Оборският тор е най-подходящото подхранване за земята преди там да се отглежда бакла. Самото засяване става в редове, като разстоянието от един ред до друг е 50 сантиметра, а между отделните семена в ред е 8-10 сантиметра. Засяват се на дълбочина 5-6 сантиметра.
Баклата остава права по време на растежа си и защитава по-ниските зеленчуци от вятъра. Дините и краставиците са най-добрите съседи за баклата в градината.
В грижите за баклата трябва да се отдели внимание на окопаването. Първото се прави, когато има вече 5-6 листа по растението, тогава леко се загърля. Трябва и да се полива добре и редовно, както и да се следи за болести.
Най-често баклата страда от гъбички по растенията, особено
от болест ръжда. Жълто-кафявите петна по листата подсказват, че е нападнато растението от ръжда. Грудковите хоботници се насочват основно към младите растения и тогава се налага използване на инсектициди.
