До преди не много отдавна кейл беше почти непозната дума за хората, занимаващи се с градинарство, но днес почти няма хора, които да не са чували за това растение от рода на зелето.
То е зелено и с приятен вкус. Смята се за суперхрана. Някои хора го смятат за ново говеждо месо и това определение има своите основания заради ползите му за здравето.
Отглеждането на кейл не е трудна работа и затова се препоръчва дори за начинаещи градинари. Важното е да знаят най-важните неща за кейла.
Това културно растение от рода за зелето добре се справя на ниски температури. То оцелява добре както рано напролет, така и в късната есен. Оптимални температурни диапазони за него са от 7 градуса под нулата до 27 градуса над нея.
За да се развива добре, сортът, който се сади, трябва максимално да се вписва в климата на мястото на отглеждане. Повечето сортови кейл стават готови от 45 до 75 дни след трансплантацията.
Всички знаят вече, че къдравото зеле е най-сладко и меко и затова се среща най-често. Къдравите набръчкани листа го отличават от други сортове.
Мястото за разсада трябва да се избере. Може да е в табли или направо в градината. Всяко растение трябва да има свое място от около 20 квадратни сантиметра. Слънчевото местоположение е най-добро за засаждане през есента. Ако засаждането на кейла е напролет, оптималното място е на частична сянка.
При липса на подходящ дренаж на мястото, се препоръчва да се построи повдигнато легло в градината.
Почвата трябва да бъде обогатена с торф и компост в равни съотношения. Трябва да съдържа азот, фосфор и калий. Това растение изисква рН от 5, 5 до 6, 8. Последната слана преди засаждане трябва да е била 1, 5-2 месеца по-рано. Температурата на почвата трябва да бъде поне 4 градуса, а за да расте ефективно разсадът трябва да стигне до 21 градуса.
Растението изисква обилно поливане. Най-горният слон може да засъхне преди следващото подаване на вода, но по-надълбоко не бива да е сухо. След 4-6 седмици растенията трябва да са стигнали височина 12-15 сантиметра и тогава вече се засаждат в градината.
Почвата за кейла трябва предварително да се обогати с тор и да се подготвят лехи, където разсадът да се засади на разстояние 20-30 сантиметра изправен в почвата. Посевите трябва да се поддържат постоянно влажни, а почвата да се подхранва на месец и половина- два.
Ако посевите започнат да избледняват е добре да се мулчират, а заболелите или изсъхнали листа да се премахват.
След 95 дни от засаждането кейлът е готов за бране. Късат се най-напред външните листа, за да се произведат нови. Ако готовите листа престоят дълго, те вече нагарчат и стават твърди.
