Флората ни представя голямо разнообразие от видове растения. Някои са омайващо красиви цветя. Други са безкрайно ценни билки. За зеленчуците и техните ползи може да се говори много.
Природата обаче е толкова изобретателна, че понякога събира всички изброени ползи само в едно растение. Такова природно чудо е латинката.
Тя е красиво, ярко оцветено цвете; билка, която можем да наречем аптека в саксия и пикантен зеленчук, който намира достойно място в салатите и ястията. Само това е достатъчно, за определим тази южноамериканска гостенка в нашите градини за ценно растение с многообразно приложение.
Какво още можем да научим за иначе добре познатото ни цвете, красящо стаята, балкона или градината ни?
Класификация, етимология и история на латинката
Латинката е с научно название Tropaeolum, зад което стои цял род от около 80 вида едногодишни и многогодишни тревисти цъфтящи растения.
Родът е описан и именуван от Карл Линей в книгата му Species Plantarum и е единственият род от семейство Tropaeolасеае. Наричат растението също настурция, защото всички видове произвеждат масло, подобно на маслото на кресона.
Родът Tropaeolum произхожда от Южна и Централна Америка и включва няколко много популярни градински растения, които носят латинските имена Tropaeolum majus, Tropaeolum peregrium, Tropaeolum speciosum. Един от видовете вирее в Чили и неговите многогодишни корени могат да издържат под земята през зимата на огромна дълбочина.
Латинките Tropaeolum са внесени за първи път в Испания от ботаника Николас Монардес, който публикува през 1569 година новината, озаглавявайки я Радостни новини от Новия свят.
Английският билкар Джон Джерард съобщава, че е получил семена от растението в своя книга, издадена през 1597 година.
Най-големият вид Tropaeolum majus е получил името си от Карл Линей, който го избрал, защото цветето му напомняло на древен обичай. След победа в битка римляните издигали трофеен стълб, на който окачвали бронята и оръжието на победения враг. Кръглите цветчета на растението и петурите му напомнят на шпори и щитове. Оттам и латинското название на цветето, което значи Напълно въоръжен.
Латинката е била наричана и индийски кресон, защото е внесена от Америка, известна по това време като Индия и в салатите се ползва като кресона. Джон Джерард сравнява растението с представители на семейство Лютикови поради забелязани общи черти.
Описание на латинката
Tropaeolum е род от двусемеделни едногодишни или многогодишни тревисти растения със сочни листа и понякога с грудкови корени. Листата на латинката са различни на вид, някои от най-често срещаните са длановидни.
Дръжките са дълги и при много видове се увиват около други стъбла за опора.
Цветовете на латинката са двуполови и ефектни, поставени единично на дългите дръжки в пазвата на листата.
Имат 5 венчелистчета, най-горният от които е удължен във фуниевидна нектарна шпора, образувана от удължението.
Петте венчелистчета са с нокти като долните три са различни от горните две.
Тичинките са осем на брой, а плодът е гол и подобен на ядка с три единични семенни сегмента.
Латинките са много ефектни. Срещат се в интензивни ярки цветове в богати гами на оранжево, жълто, червено, кремаво и розово. Покрити са с восъчен налеп и затова като попаднат капки вода върху тях, не ги мокрят, а се задържат отгоре като светещи мъниста.
В Холандия, Германия и Франция латинката е позната и с името капуцин заради асоциацията, която се създава от формата на цветчето, напомнящо качулките на монасите капуцини.
Видове латинки
Tropaeolum удивлява с многообразие от видове, които представят всички възможности на флората във сортовото разнообразие.
Има латинки сорт джуджета, които на височина стигат до 15-20 сантиметра. Срещат се средно високи видове и гигантски представители до 3-4 метра.
Дребните видове латинки създават компактно разположени пищни храсти във форма на кълбо и точно те се отглеждат като саксийни цветя. Подходящи са също като кант на пътечките в градината.
Пълзящите видове са със силно разклонени стъбла, най-често стигат до 2 метра, но понякога са по 3-4 метра и са предпочитани за кашпите и големите сандъчета по балконите, беседките, оградите на къщите. Те правят много красиви цветни гирлянди за украса на градината, оградата или балкона.
Създадени са сортове със зелено и пурпурно оцветени листа, със златисто оцветяване, както и пъстро оцветени. Двуцветните сортове латинки пък имат контрастни петна или щрихи на цветчетата.
Отглеждане на латинка
Латинката е светлолюбив вид затова трябва да се отглежда на слънчево място. Ще вирее и на полусянка, но от това ще пострада цъфтежът, който няма да бъде пищен като в идеални условия.
Латинката е устойчива на засушаване, което означава, че не обича прекомерната влага. Нуждае се от вода в началото на растежа си, но когато започне да цъфти поливането се прави само при изсъхнала почва. Дали водата е била в повече, се разбира по листата. Ако са големи и сочни и преобладават над цвета, значи латинката не е имала нужда от толкова поливане.
Ако се отглежда в саксия, латинката има нужда от подхранване. Комплексните торове за цветя са подходящи за нея и е нужно да се използват два пъти в месеца. За обилен цъфтеж са нужни калиеви и фосфорни торове. Цветето реагира добре на листното торене. Не обича обаче пресния животински тор, който още не е добре изгнил.
Почвите, на които цветето ще вирее най-добре са умерено плодородните и добре дренираните. Много плодородната почва стимулира листата, но забавя цъфтежа.
Тъй като е много сочен и крехък вид растение, латинката трябва да се пази от вятъра. Лесно измръзва, защото принадлежи към топлолюбивите и затова е добре в края на лятото храстовидните видове да се прехвърлят в саксии и сандъчета и да се приберат в добре осветено помещение.
Размножаване на латинката
Това красиво цвете се размножава лесно със семена. Сее се напролет, в края на май месец на открито. Необходимото разстояние между семенцата е около 15-25 сантиметра. Най-подходящите температури са около 14-16 градуса и ако сезонът е благоприятен, латинките ще поникнат до 1-2 седмици. Семената, които опадват в градината, добре зимуват под снега и излизат едновременно напролет. Семето на латинката зрее през цялото лято, но трябва да се има предвид, че непреработеното свежо семе е отровно.
Приложение на латинката
Това изумително растение намира приложение в почти всички важни сфери от ежедневния ни живот.
Латинка в кулинарията
Всички части на вида Tropaeolum majus стават за консумация. Най-често се яде цветето, което е чудна декоративна съставка в салатите заради леко пиперливия вкус, напомнящ кресона. В цветчетата има около 130 милиграма витамин С на 100 грама цвят. Същото количество съдържа и магданозът. В тях има и 45 милиграма лутеин на 100 грама, което е най-голямото количество в ядливо растение изобщо. Ако неузрелите шушулки се пуснат в оцет, се получава подправка, която се ползва вместо каперси.
Един от видовете - Tropaeolum tuberosum има ядлива подземна грудка, която е основен източник на храна в някои части на Андите.
Лечебни свойства на латинката
Всички видове латинки съдържат фитонциди, убиващи вредните микроорганизми. Затова латинката се ползва като билка за добро храносмилане, като пикочогонно средство, както и за прочистване на дихателните пътища.
Химическият състав на растението е не по-малко удивителен от всички други негови качества. Сред ценните съставки са йодът, калият, фосфорът, провитамин А, витамините В1 и В2. Всички части на растението са лековити, но семената държат първенството сред тях.
Ако в скалпа се втрие смачкано листо, то помага срещу косопад и упорития сърбеж, може да се ползва не само за главата, но и за цялото тяло.
От цветовете се прави настойки против високо кръвно. В листата има много витамин С.
В Германия се използва билков антибиотик, направен само от латинка и корен от хрян.
В родината на цветето - Перу открай време са ползвали латинката за лечение на рани.
Растителна защита
Освен красиво цвете, ценна билка и кулинарна подправка, латинката е и естествена защита на някои насаждения. Ако се засади заедно със зелето, тя привлича със силния си аромат вредителите и предпазва насажденията.
Като пълноценен зеленчук, латинката, тя съдържа вещества, характерни за семейството на Зелевите.
В редовете домати пак прогонва белокрилките и затова често може да се види засята от градинарите сред насажданията им.
