Народът ни е намерил най-подходящите имена за всяко от многобройните ценни растения, които са и лечебни билки, храна, украса на градината и стаята и ценна суровина за получаване на етерични масла.
Билката вечерна иглика хората наричат също нощна свещ. Заради големите копринени цветчета, които тя разтваря много бързо, само за няколко минути, сътворявайки истинско природно чудо.
Наистина такава изумителна гледка представя само един от видовете, но все пак всеки сорт иглика изненадва хората. Едни от тях отварят цветовете си само вечер или при облачно време. Други цъфтят бурно денем, а вечер затварят венчелистчетата, сякаш заспиват. Това е едно огромно, красиво и изменчиво семейство от царството на цветята, което заслужава интереса и вниманието ни.
Класификация, етимология и разпространение на вечерната иглика
Обикновената вечерна иглика е с латинско название Oenothera biennis от семейство Cyprinidae.
В народната етимология има наистина много поетично звучащи имена - вечерна звезда, слънчева капка. Наричат я още ослиник, свинска трева, плевелна вечерна иглика или просто енотера.
Това популярно и съвсем непретенциозно растение е вид енотера, произхождаща от източните и централни части на Северна Америка. Ареалът на цветето си простира от Нюфаундленд на запад до Алберта, на югоизток до Флорида и на югозапад до Тексас. Умерените и субтропичните райони са предпочитани като място за развитие от вечерната иглика.
Цветето е въведено в Европа в началото на ХVІІ век, а след това се разпространява в Азия и Русия. От него се произвежда много търсенето масло от вечерна иглика.
Описание на вечерната иглика
Oenothera biennis е другодишно растение, което расте до 1, 6 метра височина. Листата му са ланцетни, дълги са от 8 до 18 сантиметра и са широки от 2 до 6 сантиметра, събрани в стегната розетка през първата година на растежа и спирално стъбло през втората година.
Растението вечерна иглика цъфти от края на пролетта до края на лятото. Цветовете се отварят видимо бързо всяка вечер, произвеждайки истински спектакъл, откъдето идва и името на цветето. На бледата нощна светлина се виждат ярко жълтите или бледо розови цветове, които разцъфтяват моментално в здрача като мигащи малки фенери в ръцете на полски феи. Така вечерната иглика изчаква изгряването на Луната.
Цветето има прекрасна флорална диаграма. Вечерната иглика цъфти в жълто с 4 двулистни венчелистчета с диаметър 2, 5 - 5 сантиметра. Цветната структура има невидим с просто око ярък нектар. При ултравиолетова светлина е добре забележим от опрашващите цветето молци, пеперуди и пчели.
Плодът му е капсула дълга 2-4 сантиметра и широка 4-6 милиметра, съдържа многобройни семенца, които се освобождават, когато капсулата се раздели на 4 секции при настъпването на зрелостта.
Семената на растението са важна храна за птиците.
Химически състав на вечерната иглика
Много ценни съставки на растението се намират в семената му. Съдържанието им е около 15 процента протеини, етеричното масло е около 24 процента и целулоза около 43 процента.
Протеините са особено богати на аминокиселини- метионин и цистеин, както и триптофан, тоест съдържат много незаменими аминокиселини. Само лизинът е в дефицит.
Най-интересният хранителен елемент е гама-линоленовата киселина, която е полиненаситена мастна киселина. Заради това маслото от вечерна иглика се продава като търсена хранителна добавка. Целите семена също може да се използват на сусам, печени или в сладкиши.
Консумация на вечерна иглика
Почти всички части на Oenothera biennis са годни за консумация. Вкусът на растението е мек, но понякога остава малко груб после вкус след хранене.
Корените се ядат сурови или варени като картофи. Могат да се използват от септември месец до развитието на първото цъфтящо стъбло.
Листата вечерната иглика се използват от април до юни., когато растението все още не цъфти. Могат да се консумират сурови в салати или да се готвят като спанак или като съставка в супите. Няколко индиански племена са варили чай от листата на вечерната иглика. Те съдържат флавоноиди, слуз, танини, захар, смола и фитостероли.
Цъфтящите стебла се използват, когато са още млади през юни. След като се обелят, могат да се консумират сурови или пържени.
Цветните пъпки са деликатес, който е подходящ за консумация от юни до септември. Те имат мек вкус и са годни за ядене сурови, мариновани, пържени или като добавка в супи.
Цветчетата също са подходящи за консумация и имат сладък вкус. Те се добавят към десерти или като гарнитура към салати. Когато са още зелени, могат да се използват подобно на цъфтящите стебла.
Лекарствено приложение на вечерна иглика
Маслото от зрели семена съдържа гама линоленова киселина и мастна киселина. То се използва при лечение на заболявания като синдрома на Сьогрен, полиартрит, множествена склероза, а също при предменструални проблеми и симптоми на менопауза. Гама линоленовата киселина ги премахва.
Вечерната иглика е много ефикасна при лечение на екземи. Прилага се маслото, добивано от растението като лек.
Индианските племена са използвали корените на Oenothera biennis за лечение на циреи. Втривали са ги и върху мускулите, за подобряване на силата им.
Отглеждане на вечерна иглика
Това растение е много обичано от градинарите, тъй като е непретенциозно и цъфти продължително и красиво. Отглеждането на вечерна иглика не изисква усилия. То вирее добре и в бедна и суха почва и приема всякакви торове, както органични, така и неорганични.
Все пак предпочита слънчеви и сухи места с глинеста почва и се среща до 700 метра надморска височина. Трябва обаче да се отговори адекватно на нуждата от азот. Твърде високите нива на азота могат да доведат до намаляване на количеството и качеството на маслото в семето, то умерените ниво го повишават.
Добре е семената на вечерна иглика да не се засяват твърде дълбоко - до ½ -1 сантиметър, тъй като цветето е зависимо от светлината.
Изисква и интензивно почистване от плевели. След 2-3 седмици малките семена поникват и са много податливи на плевелите, които ги задушават. Семената се сеят първата половина на април месец или от средата на юли до средата на август. Реколтата се прибира за 75-80 дни за пролетните семена или около 100 дни за есенните.
Не е необходима много вода за поливане на вечерната иглика по време на вегетацията. Интересно е, че напояването със солена вода увеличава добивите. Това прави вечерната иглика ценна култура за добив на етерично масло в сухите райони.
Много важно е правилно да се управлява развитието на растението, защото то е инвазивен вид и може да завладее други насаждения в близост до него. За фармацевтични цели трябва да се отглежда без пестициди, за да е силен и ефективен продукта.
Болести и вредители по вечерната иглика
Вечерната иглика почти не боледува, рядко я нападат и вредители по растенията. Но пък трябва да знаете, че гъбичните заболявания по растенията са единственото предизвикателство пред градинарите. Получава се силно удебеляване на храста или нетипично задържане на вода в почвата и по това се познава, че цветето е заболяло.
Повредените части на растението се отстраняват и игликата се оставя да се справи сама с болестта.
Ако се появят листни въшки по вечерната иглика, трябва да се напръска със сапунен разтвор 2-3 пъти в продължение на седмица.
За положените грижи вечерната иглика се отплаща с дълъг красив цъфтеж в приятно жълто, синьо, розово, бяло и деликатен аромат.
