Карамфилите в цветните лехи при нормални условия обикновено не се разболяват, за разлика от оранжерийните карамфили, които са засегнати от огромен брой заболявания.
Въпреки това дори при добра грижа са възможни някои заболявания.
Имайте предвид, че много гъбични заболявания на карамфилите се предават от болни лалета. Ето защо тези растения не се препоръчва да се отглеждат заедно. Освен това лалетата умират от медни препарати, които се използват за лечение на карамфили при гъбични заболявания.
Карамфилите са чувствителни към дим и тежки метали и не виреят добре в близост до магистрали.
Болести по карамфилите
Алтернариозата
Алтернариозата е гъбично заболяване. Върху засегнатите листа по главната жилка се появяват заоблени или удължени петна. Върху петната се образува маслинено-черно покритие. По стъблата - кафяви петна със същото покритие, те обгръщат стъблото, причинявайки увяхване и смърт на растението. Източникът на инфекция са болни растения и растителни остатъци. Развитието на болестта се улеснява от топло и влажно време с обилни валежи. Боледуват предимно карамфили Шабо, дивите видове са по-устойчиви.
Превенция. Смяна на мястото на отглеждане след 1-2 години (за Шабо) е добра превенция. Торене с калиево-фосфорни торове, намаляване на азотното торене, добър дренаж на почвата без застояла дъждовна вода също ще предпазят от болестта.
Мерки за контрол. При поява на признаци на заболяването се препоръчва трикратно пръскане със смес бордо (1%), меден оксихлорид (0, 25%) или други фунгициди на всеки 10-15 дни. Семената се третират с фунгициди или се нагряват в продължение на 15 минути при температура 50 °C.
Фузариум
Гъбичката Фузариум заразява съдовата система на растението. Растенията изсъхват, листата равномерно пожълтяват, изсъхват, но не падат. Стъблото става червеникаво или кафяво. Цветовете не цъфтят или цъфтят непълно Кореновата система и приосновната част на стъблото загниват. При висока влажност в основата на стъблото се появяват розови подложки на спороносна гъбичка. Източник на инфекцията са болни растения и почва, в които спорите на гъбичките могат да се задържат дълго време. Гъстите насаждения, киселата влажна почва и нейната повишена температура допринасят за заболяването. Повечето карамфили са ксерофити, тоест растения, които предпочитат минимална влага.
Превенция. Мулчиране на повърхностния слой на почвата с пясък или фин чакъл, намаляване на употребата на азот, особено на амонячни торове, увеличаване на калиево-фосфорните торове. На мястото на болните карамфили се засаждат нови не по-рано от 5-6 години.
Мерки за контрол. При първите признаци на заболяването всички очевидно болни растения се унищожават, а останалите растения и почвата се третират два пъти (за 10-15 дни) с фунгициди (8-10 л/м2) и почвата се разрохква.
Ръжда по карамфилите
Ръждата е гъбично заболяване. Засягат се листата, стъблата и дръжките. На увредените места се появяват кафяви отоци с жълтеникави петна, растенията са потиснати. Повредените стъбла се чупят и изсъхват. За появата на болестта допринася прекомерната влажност на почвата, излишъкът на азот и липса на калий. За разлика от други болести на карамфила, тя често се среща на открито. Патогенът е внесен от Западна Европа.
Превенция и контрол. Пръскане на листата с калиев нитрат (0, 5%). Когато се появи заболяването, третирайте с фунгициди.
Петна по карамфилите
Проявяват се през пролетта под формата на размазани петна, от по-светли жилки до очевидни светли петна, пъстрота и деформация на цветовете. Предизвиква подобни симптоми при люляците. Обикновено се забелязва 14-20 дни в началото на вегетационния период, след което се маскира. Преносителят е неизвестен.
Превенция. Препоръчва се да бъдете внимателни при рязане и унищожаване на болни растения, както и борба с нематоди и гъбични заболявания.
Вредители по карамфилите
Попови прасета и ухолазки
Вредителите на карамфила са същите като на повечето градински растения. Това са поповите прасета, които увреждат корени, ухолазки, които увреждат цветове и млади филизи, както и разсад.
Мерки за контрол. И двата вредителя се унищожават чрез изкопаване на почвата в края на есента, като вредителите замръзват. През есента можете да изкопаете дупка, да я напълните с оборски тор и да я покриете от дъжда. Там ще се събират попови прасета за зимата. През пролетта оборският тор се отстранява и вредителите се унищожават. Попово прасе може да се отстрани със силен разтвор на сапун за пране, който се излива в дупките. През лятото се поставят примамки за ухолазки - купчини мокра трева, покрити с дъска или парче, където насекомите се крият от жегата.
Паяжинообразуващи акари
Паяжинообразуващи акари се размножават в открита земя в горещи сухи години, при температура 25-30 °C, от средата на юни, оставяйки за зимуване в началото на август. Увреждат листата от долната страна, като ги оплитат с тънка паяжина. Листата се обезцветяват, покриват се с малки прозрачни точки и умират. При силно развитие може да унищожи цялото растение.
Мерки за контрол. Пръскане с акарицид, запарка от люспи от лук, див лук, тютюн.
По карамфилите по-рядко могат да се открият трипси, нематоди и други, като срещу тях се използват съответните препарати.
