Има едно плодно дърво, което радва човешкото око по време на цъфтежа си в розово и бяло, защото дори цветът има приятен сладък аромат и е особено любимо по време на плододаване заради невероятно вкусните си и ароматни бели, жълти и червени във всички нюанси плодове, има дори обагрени в черно. Дори сезонът, когато се бере вкусният плод се нарича на него - сезонът на черешите. Сочните череши са любимо дръвче на градинарите, защото дори грижата за тях е приятна.
Често черешата се бърка с нейния братовчед - вишната, но двата плода не са сортове на един плод, а напълно различни плодове, макар да принадлежат към едно семейство и да са родственици на сливата, защото са в един и същи род с нея. Интересен факт е, че заради сходството между двата плода, в някои култури ги смятат за разновидности на един и същи плод и оттам идва общото объркване относно тяхната същност.
За да се изясни този въпрос, а и още много други, добре е да се направи преглед на черешата.
Череша - общи сведения
Добре е да се започне с етимологията на думата череша, защото с нея се обозначава както плодът, така и дървото, на което се развива. Названието идва от френски - cherise, а то е взето от името на древен град - Керасус. Той се намира под съвременния град Гиресун, на територията на днешна Турция. Това обаче не е родината на дървото, тя се намира на азиатския континент.
Известно е, че китайците ядели този плод още около 600- 800 години преди Христа, но сортът, който ние днес консумираме - сладки череши, е възникнал около 70 години преди новата ера.
На Стария континент черешата е донесена от римляните един век преди новата ера. Вкусният плод бързо става популярен в Елада и на Балканите. По време на Великите географски открития е пренесена в Америка, Австралия и Нова Зеландия. Днес се отглежда по цял свят, а най-големите производители на череши са в Европа.
Описание на черешовото дърво
Черешата е голямо дърво, което расте бързо в младата си възраст. Кореновата система на дървото е хоризонтално разположена, но при някои определени условия може да развие и мощни вертикални корени. През първите 2 години от живота си дървото образува корен, който се разклонява през годините.
Короната на дървото е с яйцевидна форма, но може да премине и в конус. Кората е кафява, сребриста или червеникава, в зависимост от сорта.
Издънките на черешата се образуват от 2 вида - къси издънки и удължени. Пъпките по издънките са 3 вида - вегетативни, генеративни и смесени.
Листата на дървото са обратно яйцевидни, издължени, леко заострени и назъбени по края, разположени са на дръжки с дължина 16 сантиметра.
Цветът се отваря в края на март или началото на април.
Черешовият плод има сферична или кръгла форма, с костилка, със сочна, месеста сърцевина с бял, червен или почти черен цвят според сорта.
Дървото живее до 100 години и дава плод и дава плод от 4-5 години след засаждане.
Засаждане на черешово дърво
Време за засаждане на череша
Черешата се засажда през есента в топлите райони, няколко седмици преди почвата да замръзне, а на север през пролетта, преди да набъбнат пъпките. Най-добрите райони за засаждане са южните, югоизточните и югозападните, на осветено и топло място, защитено от вятъра. Не е добре да се засаждат сладки череши на места, където подпочвените води са твърде високи, защото вертикалните корени може да отиват твърде дълбоко.
Почва за череша
Черешите не са твърде взискателни към почвата, но все пак предпочитат богата на хранителни вещества глинеста или песъчлива почва, а торфената почва е най-лошата възможност за тях.
За кръстосано опрашване са нужни опрашители - черешови дървета от 2-3 сорта, разположени в непосредствена близост.
Подготовка на мястото и засаждане на череша
Самото засаждане изисква предварителна подготовка на мястото. Около 2-3 седмици преди това се оформя парцел на засаждане, като към почвата се добавя компост, суперфосфат и калиев тор. Ако почвата е кисела, се добавя противоположния тип почва - към глината пясък и обратно.
Дупката за фиданката се подготвя 2 седмици преди засаждане. Тя трябва да е дълбока около 60-80 сантиметра, а в диаметър около 1 метър. Разсадът трябва да е в добро състояние, корените не бива да са сухи или повредени. Корената система трябва да е увита във влажна кърпа и отгоре с найлон.
При засаждане трябва да се постави фиданката, така че кореновата шийка да бъде на 5-7 сантиметра над повърхността на дупката, корените се разстилат внимателно и се засипват с пръстта, извадена от мястото, когато се копае дупката. След засаждане фиданката се полива и се прави бразда около нея на разстояние от 30 сантиметра, което се огражда отвън с пръст или камъчета. С времето почвата в кръга потъва и тогава се добавя допълнително земя там.
Грижи за черешата
Грижата за дървото не е трудна. Преди пъпките да набъбнат, короната трябва да се подреже. Възрастните череши се подлагат на резитба през пролетта, но преди соковия поток.
Когато температурата на въздуха достигне 18 °C, дървото се пръска за патогени и вредители.
Когато преди засаждането е положен тор, то в първите 3 години няма нужда от допълнително подхранване. След като минат тези години, на четвъртата година черешите имат нужда от допълнително торене. Азотните торове са нужни от втората година и се слагат след студовете напролет, а реазотните - в края на май.
Ако е необходимо да се присажда череша, това се прави през пролетта. Старото дърво се ползва като подложка, отглеждайки млади, по-продуктивни череши по корена.
През пролетта дървото има нужда от поливане, разрохване на почвата, плевене.
През лятото почвата трябва да разхлаби. Градинската мотика ще свърши добра работа. Ако се отрият вредители, трябва да се пръскат, за да се защити реколтата.
Лятната реколта череши е готова в края на май, началото на юни. Ако на дървото тежат прекалено много плодове, трябва да се поставят подпори, за да не се счупят клоните.
В средата на лятото е време за подхранване с калиеви и фосфорни торове, за да се добавят микроелементи, а през август са нужни органични торове. Непрекъснато трябва да се следи дървото, за да се поддържат чисти стволовите и междуредията.
Поливане на черешово дърво
Поливането на черешовото дърво се извършва 3 пъти на сезон - преди цъфтежа с 1, 5-2 кофи вода, в средата на лятото и преди зимата. Преди поливането кръгът около ствола се разхлабва, а след това се мулчира.
Резитба на черешата
Резитбата е най-тънката част от грижата за черешата. Прави се всяка година с цел увеличаване на добива и качеството на плода и за удължаване живота на дървото. Подрязва се когато достигне височина 50-70 сантиметра, съкращава се долния страничен клон. Тези клони, които са под остър ъгъл на ствола се премахват напълно. Растежът се увеличава веднага след резитбата.
Зимуване на черешите
Дървото успява да презимува нормално без подслон, ако е мулчирано около ствола с торф, стъблото е варосано, а младите дървета са покрити през зимата. Смърчовите клонки или торбички са възможностите за запазване на младите дръвчета от студа.
