Малината е изключително ароматен и вкусен плод, който сме свикнали да виждаме в наситен тъмно червен цвят. Съществува и название на цвят малиново червено.
Има обаче и черни малини, получили названието си заради специфичен мастилен цвят на плода. Те се характеризират с вкусен плод, добър урожай, който е по-различен от традиционните червени и бели малини.
Черните малини растат като многогодишни храсти, високи от 1 до 3 метра. Характерните им особености са следните:
- Малиновите храсти имат силни корени, които не пречат на другите растения. Затова може да се засади храст черни малини близо до други растения, те няма да ги задушат;
- Този храст обича слънчеви и открити места, горещото лято няма да го унищожи;
- Узрелите плодове стоят здраво на храста и няма опасност да окапят, дори да са съвсем узрели, което е добре за времето на брането им, което дава толеранс;
- Черната малина е много устойчива и не е нападана от насекоми, не страда и от болести;
- Това насаждение не изисква специални грижи. Умереното поливане и привързване са достатъчни. Не всички сортове обаче понасят студа. Затова се препоръчва връзване на храстите, за да може слабите издънки да не се счупят под тежестта на снега през зимата;
- Този храст започва да цъфти най-рано от втората година на засаждането му. Цветовете му са големи, като големи четки. Всяко цвете има 5 големи бели венчелистчета и зелени чашелистчета. Имат и много тичинки;
- Цъфтежът започва в началото на лятото и трае 14 дни.
Мястото, подходящо за засаждане и растеж, е в градините, както и сред природата. Тази ягодова култура се среща основно на границата между горската плантация, широколистните гори, както и на открити места, но рядко.
В градините те са лесни за отглеждане, защото растат на всякаква почва. За добър добив трябва да се засадят през есента на добре осветено място със слънце, на място, където подземните води са възможно най-далече от повърхността. Плодородната, рохкава почва на малък хълм ще им хареса особено много.
Разсадът трябва да се прегледа и почисти и да се засади в предварително подготвени ямки на дълбочина около 45 сантиметра. В дъното е добре да се постави пепел и хумус и после да се налее вода. Когато тя се абсорбира в почвата, корените се покриват със смес от пясък, торове и почва. Редовното поливане е задължително. Мулчирането с дървени стърготини и подхранването с оборски тор също се препоръчва, а през пролетта е добре да се натори с азотен тор.
Размножаването на храста става най-лесно чрез метода на наслояване, а реколтата понася добре транспортиране и съхраняване, не се разваля лесно. Дълго пазят добрия си вид и уникално приятен вкус.
