Едностранното земеделие е практика, при която се отглежда една и съща култура на едно и също място за дълъг период от време, без да се прави ротация или смяна на културите. Това може да има някои предимства, като опростяване на производствения процес, намаляване на разходите и увеличаване на доходите, но има и сериозни недостатъци, които вредят на почвата и околната среда.
Три са основните причини, поради които едностранното земеделие е пагубно за почвата:
Унищожаване на биоразнообразието
Едностранното земеделие намалява и дори може да унищожи биологичното разнообразие на почвата. Когато се отглежда една и съща култура, тя използва едни и същи хранителни вещества от почвата, което води до изтощаване на почвения фонд. Това означава, че почвата става бедна на органични вещества, микроорганизми, червеи и други живи същества, които поддържат почвеното плодородие и структура. Без тях почвата става суха, твърда и непроницаема за вода и въздух. Това води до почвена ерозия, намаляване на водния запас и замърсяване на подпочвените води.
Увеличава риска от болести и вредители
Едностранното земеделие също така увеличава многократно риска от болести и вредители по отглежданите растителни култури. Когато се отглежда една и съща култура, тя става по-уязвима на атаки от бактерии, гъбички, вируси, насекоми и други вредители, които се адаптират към нея и се размножават по-бързо. Това може да доведе до големи загуби на реколта, които могат да се предотвратят само с употребата на големи количества пестициди, фунгициди и хербициди. Тези химикали обаче имат отрицателно въздействие върху почвата, като убиват полезните организми, намаляват органичното вещество и замърсяват водите. Освен това, те могат да предизвикат резистентност на болестите и вредителите, което изисква по-силни и по-скъпи препарати.
Нарушава естествения кръговрат на азота
Азотът е едно от основните хранителни вещества за растенията. Той се намира в атмосферата, почвата и живите организми. Естественият кръговрат на азота е процес, при който азотът се превръща от една форма в друга чрез действието на бактерии, гъбички, растения и животни. Този процес осигурява баланс между азота в атмосферата и почвата, като поддържа почвената плодородност и околната среда. Когато се отглежда една и съща култура, тя изразходва азота от почвата, който не може да се възстанови от естествените процеси. Това води до необходимостта от изкуствено внасяне на азотни торове, които могат да имат негативни последствия, като прекомерно обогатяване на почвата с азот, загуба на азот в атмосферата под формата на парникови газове и замърсяване на водите с азотни съединения.
В заключение, едностранното земеделие е пагубно за почвата, защото я изтощава, замърсява и нарушава нейните естествени функции. Това може да има сериозни последици за хранителната сигурност, климата и биологичното разнообразие.
Затова е важно да се прилагат алтернативни земеделски практики, които да защитят и подобрят почвата, като ротация на културите, междуредово сеене, органично земеделие, агролесовъдство. Тези практики могат да допринесат за устойчивото развитие на земеделието и да осигурят здравословна и качествена храна за нас и за поколенията след нас.
