Майораната (Origanum majorana) е многогодишно растение, отглеждано у нас като едногодишно, поради чувствителността му към студ. Идва от северна Африка и Югозападна Азия. Все по-често се открива и в южните райони на Европа.
Майораната е топлолюбиво растение и в ранното си развитие не понася дори най-лекото застудяване. Поради това в по-северните райони се отглежда чрез разсад, а в по-южните - чрез директна сеитба.
Растението обича слънцето и не понася засенчване. Майорана се засажда на защитено от ветровете място. През първия период от развитието си е чувствително към влажността, поради което се полива редовно. След този период не се налага, тъй като майораната е сравнително сухоустойчива.
За директна сеитба на майорана се изисква добре подготвена и загладена почва. Семената се засаждат на не повече от 0.5 см и никнат при 20-25 градуса. Майораната расте бавно, поради което трябва да се плеви често и от самото начало на развитието.
При размножаване чрез предварително отгледан разсад могат да се използват както студени, така и по-добре затоплени парници. При студените е добре след сеитбата да се покрият с стъклени рамки или полиетилен, за да се затоплят от слънцето и разсадът да е готов през май. В парниците семената се засяват през март.
След като се засеят, се покриват с пресят и добре разложен оборски тор. Поливат се и се покриват. Поникват за 4-5 дни при слънчево и за около две седмици при лошо време. Когато разсадът достигне 4-5 см, е добре да се подготви, за да отиде на постоянно място. Младите растения не се изнасят на открито преди края на май.
Разстоянието между отделните разсади трябва да е 10 – 13 см, а междуредовото – 40 см. След десетина дни изгубени растения се подсаждат. Нужно е редовно плевене и поливане при нужда. Непосредствено преди цъфтежа, растенията се отрязват с сърп или коса, не по-ниско от 5-6 см от повърхността на почвата.
Почвата за майонарата е от изключително значение. Тя трябва да е пропусклива, богата с хранителни вещества. Добре понася и наносни, черноземни и глинестопесъчливи почви, но само ако не задържат вода.
Майонарата изисква торене, най-вече пълно органо-минерално. Добре е избраното място да е предварително торено с оборски тор, като се внасят минерални торове. Също така добри предшественици са торените окопни култури. Растението не понася директен оборски тор.
Майонарата цъфти през периода юни-август. Добре е цветовете да се отстраняват, за да има повече листа за откъсване. През есента, ако температура е под 5°C, се прибира. Съхранява се на свело и прохладно място, като се полива по малко.
