Физалис (Physalis) е слабо познат у нас вид. Познат още и като инка бери, интересното е, че е от семейство Картофови. Познат е в Азия, Америка и Европа. В него влизат както декоративни, така и зеленчукови и лекарствени растения.
Плодът на физалиса се намира в кутийка във формата на красив китайски фенер. В него се откриват множество ползотворни елементи като витамин С, пектин, захари, белтък, органични киселини и редица микроелементи.
Най-ценен е зеленчуковия физалис най-вече през зимните месеци. Той може да се отглежда също така, за да краси дома с прекрасните си оранжеви цветове, които също могат да се съхраняват през цялата зима.
Подходящ за консумация до три месеца след откъсването от градината. Съхранява се в свеж вид и се използва най-вече при приготвянето на сокове, компоти, мармалади, за украса на сладкиши, както и сушен. Освен това се цени заради своите желиращите свойства. Поради това се използва и като консервиращ продукт.
Физалисът е подходящ за отглеждане почти навсякъде. Няма претенции към почвата. Засажда се чрез семена или чрез разсад, най-добре в месеците април-май или в късна есен. Засадените семена на физалисът покълват при температури 10-12°C.
След най-много десетина дни се появяват и пониците. Разсадът е готов на 30-35 дневна възраст. Разстоянието между растенията трябва да е 50-70, като при нужда се разреждат.
Едно от условията при отглеждане на физалис е то да е на топло през зимата, тъй като не понася ниските температури. Някои от видовете достигат до внушителните три метра височина.
Младите растения не са много издръжливи и през първата пролет издържат до минус 2°C. При спад в температурите трябва незабавно да се приберат.
Грижите, които физалисът изисква, са стандартни - прекопаване и разрохкване на почвата. Торят се на два пъти през лятото с минерални торове. Поливат се само при силно засушаване.
Плодовете са узрели, когато добият характерна окраска и изглеждат поисъхнали. Събирането става само в сухо време.
