Основните болести по житните култури са много на брой, а сред тях се отличават са фузариум по класа, кафявата ръжда, септориозата, брашнестата мана и други.
При фузариума борбата е необходимо да започне при достигане на праг на икономическа вредност, като при силно заразяване може да настъпят сериозни поражения върху добива и качеството на житните култури.
Кафявата и черната ръжда водят до загуби при пшеницата до над 20-30%. Разпространява се чрез вятъра на големи разстояния, което прави заразата възможна дори до места, където преди това не е съществувала.
Борбата започва при поява на изменения на флаговия лист, което отговаря на 10 процента степен на нападение, а по време на цъфтеж - 30 % степен на нападение.
Фузариум по класа
Фузариумът се явява в години, когато има валежи по време на цъфтежа на пшеницата, първоначално върху отделни части от класовете, а след това обхваща целия клас. В резултат класовете избледняват, а по-късно добиват розов оттенък. Заразените семена са източник на токсини, които са вредни и опасни за хората и животните. Моментът на борба е строго специфичен и трябва да е точно по време на цъфтеж. Тогава се получават най-задоволителните резултати.
При откриване на такива токсини в пшеницата продукцията може да бъде негодна за пазара. Особен риск представляват условия за заразяване с фузариум, когато по време на цъфтеж има регулярни превалявания. Това влошава както качеството, така и количеството зърно, което може да очакваме като добив.
Брашнеста мана по житата
Това е болест по пшеницата, която се развива през целия вегетационен период - от най-ранните фази до достигане на зрялостта. Напада всички зелени органи, но най-често листата. По повърхността на нападнатите листа на пшеницата се образуват бели налепи с брашнеста същност. Брашнестата мана е особено вредна болест и е възможно да намали добивите до 30 процента.
Септориоза по житните култури
Септориозата е най-силно вредната болест по пшеницата и житните култури. Може да намали добива до 50 процента. Напада растенията през цялата вегетация - от поникване до узряване. Известни са две форми - по листата и по класовете. Върху растителните части се явяват светлозелени петна, след което нарастват, избледняват и накрая пожълтяват.
Мрежести петна по ечемика
Известното с това наименование заболяване през последните години е разпространено из цялата страна. В началото се проявява като отделни некрози, които по-късно обхващата целия лист и довеждат до загиването му. Болестта може да се разпространи по класа като малки, кафяви петънца. При нападение загубите в добива достигат до 40 процента.
Кафява листна ръжда
Така се нарича заболяването, което се развива основно през пролетните месеци, април-юни. Загубите от нея при пшеницата могат да достигнат до над 20-30 %. Разпространява се чрез вятъра на голяма площ, което прави заразата възможна дори и до преди това да не я е имало на съответните полета. През последните години е основно заболяване в нашата страна през късната пролет.
Черна стъблена ръжда по пшеницата
Това е болест, която се наблюдава най-често по стъблата и по-рядко по остарелите зелени части. На вид изглежда кафява, но името си получава от това, че е най-вредната от всички известни ръжди. По нападнатите части се образуват продълговати, ръждиви участъци. При масово нападение, особено в сухо и горещо време, растенията узряват по-рано, а зърната им остават с малко тегло и силно влошено качество.
Снежна плесен по пшеницата
Става въпрос за заболяване, което се проявява след продължително задържане на снега. Предизвиква образувания като пух в основата на стъблата и засяга големи площи по полето. Контролира се чрез обеззаразяване на семената или чрез превантивно третиране.
Вижте още начини да излекувате житните култури от ръжда, а добре е също така да знаете с какво да защитите от от фузариоза.
