Днешното зеленчукопроизводство е подчинено на изискването за уплътняване на земята. Целта е да се повиши максимално използването на площите. Това налага последователно отглеждане върху една и съща площ на 2 или 3 култури. Тази постановка е необходимост при модерното земеделие.
Изборът на растителни видове, които да се засаждат едно след друго, се основава на биологичните особености на всяко растение. Трябва да се има предвид, че зеленчуците се характеризират с различни изисквания към условията на средата за отглеждане и с различна продължителност на периода на вегетация, което позволява на една и съща площ да се отглеждат няколко култури през годината.
Освен това всяка растение има добра или лоша съвместимост с друг растителен вид и това предопределя коя култура след коя друга ще се отглежда и с коя може да бъде съсед в отглеждането.
Зеленчуците като цяло реагират отрицателно при монокултурно отглеждане и добивите им са ниски, затова се предполага отглеждане с други видове. Можем да отнесем тези положения и към карфиола.
Карфиолът като културно растение има много високи изисквания към средата за отглеждане, към условията на почвата и това го прави трудна култура за отглеждане.
По отношение на избора на предшественици на карфиола обаче определящо е времето на засаждане. Това му дава предимство, защото моментът, когато се засажда карфиол, съвпада с времето, когато редица култури освобождават мястото си и стават подходящи за предшественици на карфиола.
Ранните картофи например се прибират от втората половина на май до края на юни, а разсадът за късния есенен карфиол се сее в лехи на открито през втората половина на май до 5-10 юни. Това позволява ранните картофи да бъдат подходящи предшественици за карфиола. Следвайки този принцип карфиол може да се отглежда след много от зеленчуковите, а също и след доста полски култури. Добри предшественици са бобовите и зърнено - житните култури, споменатите картофи, доматите, корнишоните, лукът, празът, морковите, целината, магданозът.
Зеленчуци като зеления лук и зелен чесън имат къс период на вегетация, растат нормално и се оформят през хладните есенни и пролетни месеци. Те не могат да заемат самостоятелно поле в процесите на сеитбообращението и освобождават заеманата от тях площ много рано през пролетта, към април-май. Време, подходящо за сеитба на карфиол.
Необходимо е да се избягват предшественици на карфиола като главестото зеле, цвеклото и спанакът, почвата се лишава от хранителни вещества, основни и за карфиола, но пък цвеклото е добър съсед на карфиола при отглеждането в леха, подобно на градинската краставица, която може да вирее преди и след всяка зеленчукова култура.
Вижте още: