Добре познатото растение киселец с латинско название Rumex acetosa принадлежи на семейство Лападови. Той е много стара зеленчукова култура с широко разпространение и у нас.
В древността гърците и римляните са го използвали като пролетна храна. В Европа е пренесен от Азия и вече е познат на всички европейски народи. От листата му се приготвят салата, супа, пюрета, завиват се с ориз и други ястия.
Характеристика на Киселец
Киселецът е многогодишно растение. Височината му достига до 60 сантиметра. Централният корен има вретеновидна форма и се развива много добре. Листата са или с копиевиден, или с яйцевиден вид, а цветът им е светло или тъмнозелен. Цветоносното стъбло е високо около половин метър.
Цветовете са дребни, червеникави и се събрат в съцветия метлица. Плодът е орехче с кафяв цвят. Растението дава кълнове 3-4 години.
Киселецът е студоустойчив растителен вид. Изискванията му към водния режим са големи.
Какво трябва да знаем при отглеждане на Киселец
По отношение към светлината киселецът не е от най-взискателните култури и може да се отглежда и на сенчести места. Това е особено важно за реколтата през летните месеци. Към почвата също не проявява капризи, но все пак най-добре се развива на добре разработените и плодородни почви.
Киселецът се размножава чрез семена или вегетативно. Сеитбата започва през март и продължава до късно през есента. Семената се засяват ръчно, на разстояние 40-50 см и на дълбочина около 15 см.
Нормата за сеене е 50-60 г семена на 100 квадратни метра площ. След поникването растенията се разреждат на 15-20 см в ред.
Грижите през вегетацията се състоят в редовното напояване, борбата с плевелите и в подхранването с тор.
Когато киселецът се размножава вегетативно, туфите се изваждат през есента, разделят се на отделни части с добре оформена коренова система и се засаждат в редове на разстояние 40-50 на 10 см.
При есенно засаждане най-подходящото време е септември-октомври, тъй като до настъпването на зимата растенията трябва да образуват по-голяма розетка.
Първото бране на киселец започва обикновено 2.5-3 месеца след засяването, когато растенията вече имат по 4-5 листа. Листата се изрязват, така че да не се поврежда вегетативния връх.
За предпочитане е листата са се берат едно по едно, като се запазват младите от средата за по-късно бране. По този начин добивът се увеличава значително.
Тъй като киселецът се развива доста бързо, то и брането се прави по-често. Прясно откъснатият зеленолистен зеленчук от градината е добре да се сготви веднага, докато е съвсем крехък.
