Лападът (Rumex) е многогодишно тревисто растение, принадлежащо към семейство Лападови (Polygonaceae). Расте по поляни, ливади, край пътища и градини в умерените географски ширини, като са известни към 150-200 вида от рода, а у нас се срещат около 20 вида лапад.
Употребяваният у нас като зеленчук Обикновен лапад (Rumex patientia) е известен и като градински лапад, лопуш, лобода, щавел или щавляк. Растението освен кулинарни, има и лечебни свойства. Консумира се главно на Балканите: в България, Сърбия, Румъния, Северна Македония, Босна и Херцеговина.
Но дори в тези страни изключително рядко се отглежда като зеленчук. Това се дължи на факта, че лападът е широко разпространен в диво състояние и дори се смята за изключително инвазивен плевел, който много зеленчукопроизводители се чудят как да премахнат от градините си.
Описание на Лапад
На височина лападът достига от 50 до 150 сантиметра. Има вретеновидно и вертикално разположено в почвата коренище. Стъблата му са изправени, с разклонения от над средата. Листата на лапада са широки, яйцевидно или продълговато-копиевидни, достигат 30-45 см дължина и 10-15 см ширина. Ръбове им са гладки или леко на вълни. лападът цъфти юни и юли, като цветовете му са събрани в групи от 10 до 20 и са розово-кафяви. Образува много семена, които остават жизнеспособни в продължение на много години и покълват при благоприятни условия. От коренището на лапада също може да израсте нова надземна част, дори то да е значително повредено. Именно това прави лападът инвазивно плевелно растене.
Кулинарна употреба на Лапад
Младите листа на лапада се събират през пролетта и могат да се консумират сурови или варени, но съдържат оксалова киселина, така че не трябва да се консумират в големи количества и често (например всеки ден). Листата могат да се използват сурови в салати, приготвени в супи и яхнии с лапад, като плънки за баници, пити, лазаня. От тях се правят сарми, каши, приготвят се като гарнитура към агнешко, телешко и други меса.
Лечебни свойства на Лапада
Лападът е много богат на минерали, най-вече желязо. Съдържа фибри, флавоноиди, дъбилни вещества, фолиева киселина, атрахинонови съединения, хлорофил, оксалова киселина, неподини и др. В народната медицина се използва за подобряване на храносмилането, повишаване на апетита, понижаване не кръвното налягане, като противовъзпалително средство, при борба с анемията, срещу остеопороза. Използва се още при затлъстявания, диабет, болести на жлъчката и черния дроб поради добрите си диетични и антиоксидантни свойства. Смята се за добро средство за борба с рак, поради високото съдържание на хлорофил. Още подобрява състоянието на кожата, забавя стареенето.
Състояния като артрит, камъни в бъбреците и ревматизъм могат да бъдат изострени от наличието на оксаловата киселина в лапада.
Отглеждане на Лапад в градината
Ако решите да отглеждате лапад в градината си, може да потърсите семена в специализираните магазини, но можете и да си съберете сами в края на лятото от място, където знаете, че расте. Сред изсъхналите треви и крайпътни растения може да видите високо, предимно червено растение с много семена по горните части на клонките. Този плевел, който случайно се откроява от останалата флора, е израсналият, прецъфтял и вече образувал семена лапад.
Лападът много лесно се размножава чрез семена. Засадете ги в градината си в края на зимата - началото на пролетта, когато вече няма опасност от замръзване, но почвата има много влага. Може да се засади и през лятото (в момента, в който узряват семената му), но мястото на засяване трябва да се поддържа винаги влажно, като се полива редовно. Семената се засяват на дълбочина до 1.5 см, разпръснато или на редове с разстояние между тях 15 - 20 см.
Когато избирате място за засяване на лапада, имайте предвид, че той се справя най-добре на пълно слънце. Расте успешно и на спанака, но е по-устойчив и буен на топлина. Най-добре се развива в плодородна, добре дренирана и задължително влажна почва. Ако почвата е суха, трябва да я поливате постоянно.
Възможно е лападът да се тори, но тъй като поема много вредни вещества от почвата, желателно е да използвате само естествени торове като компост и хумус през есента. Ако все пак държите на дълга и висока реколта, може да подхранвате с амониева селитра след всяко бране на листа. След събиране се препоръчва също окопаване и поливане.
Лападът е устойчив на ниски температури, така че презимува успешно и може да се отглежда на едно място до 5 години.
Лападът през първата година формира само листа, докато през втората образува цветоносно стъбло, цъфти и образува семена. Имайте предвид, че ако оставите семената да узреят и не ги премахнете навреме, лападът ще се самозасади и ще заема все по-големи площи от градината ви, като има опасност да се превърне в плевел.
Можете да размножите лапада, като го разсадите през есента. Розетките се изваждат от земята с коренището, разделят се на части с добре развити корени се засаждат поотделно на разстояние около 20 см една от друга и към 40 см между редовете в добре навлажнена почва.
Събиране на реколтата от Лапад и съхранение
Лападът образува розетки с големи издължени листа с тъмнозелен цвят. Събирането може да започне при вече оформени 4 листа на розетката. Първото събиране на реколта е около 2 до 2.5 месеца след засяването, когато външните листа достигнат към 10 см дължина. Младите листа се събират с дръжките, като не се засягат стъблата. Винаги се оставят средните, най-млади листа, от които ще се образува следващата реколта.
За продължително съхранение лападът се попарва и замразява. Също така може да се консервира със сол, а в някои страни дори го сушат.
Вижте още:
