Винаги е добре да имаме в градината зеленолистни зеленчуци. Затова повечето хора сеят копър, магданоз, рукола, спанак рано, засаждат многогодишен киселец и други „зелении“, така че супите и салатите от тях да могат да се приготвят през целия топъл сезон.
Що се отнася до лука и чесъна, за тях често се отделят големи пространства в градината и се отглеждат големи луковици за запаси за зимата.
Но не забравяйте и за зеления лук и чесън. Обикновено в началото на развитието на лука и чесъна за глави се използва част от реколтата пресен лук и чесън. Но как тези витаминозни зелени перца могат да се отгледат специално за целта?
Отглеждане на пресен лук - основни препоръки
Отглеждането на зелен лук в градината е доста лесно и най-важното - бързо, дори в изтощена песъчлива почва. Лукът за зеленина се получава от разсад - това са малките главички арпаджик (до 2 см в диаметър), обикновено в златист цвят. Това семе е евтино и резултатите са добри: почти всички луковици покълват успешно.
Най-добре е да засадите арпаджика за зелен лук през април-май, когато сланите паднат, но почвата все още е доста влажна. По принцип е възможно да се допълва лехата с нов разсад арпаджик през цялото лято, но тогава е необходимо редовно да се полива земята, за да се предотврати изсъхване. Така че тази опция е подходяща само за тези, които живеят постоянно близо до градината си.
В продажба има два вида арпаджик:
- леко покълнали - със зелен връх отгоре;
- без зелен връх.
Ако имате нужда от бърз резултат, вземете покълнал лук: в този случай можете да получите зелени пера в рамките на една седмица след сеитбата. А разсадът, напълно покрит с люспи, ще даде "реколта" малко по-късно - след около две седмици.
Можете леко да ускорите появата на зелени пера - изрежете луковиците отгоре с ножица.
Технология на отглеждане на зелен лук в градината
Висококачествената плодородна почва вече е половината от работата. Но ако вашата градина има песъчлива почва, не забравяйте да я подхраните с дървесна пепел, преди да засадите арпаджика. Този метод е добър и за райони с подземни води, съдържащи голямо количество желязо: за разлика от желязото, пепелта алкализира почвата, подобрявайки нейните свойства.
След като подготвите лехата за сеитба, направете успоредни бразди на разстояние 15-20 см една от друга и поръсете с фина пепел. Посипете браздите с пепелна вода и оставете земята да се намокри добре. Трябва да засадите арпаджика само във влажна почва, можете да не поливате само ако засадите веднага след топенето на снега.
Когато водата попие в почвата, забийте луковиците арпаджик в браздите на разстояние 5-7 см една от друга. Не си струва да натискате твърде дълбоко в земята: техните върхове трябва да са на едно ниво със земята. Напълнете браздите със суха земя отгоре, но не се увличайте: голям слой почва отгоре ще попречи на перата да покълнат.
Това е всичко: зеленият лук е засаден в градината, остава само да изчакате да покара. За отглеждане на зеленина не могат да се правят допълнителни подхранвания: основното тук е в каква земя първоначално ще попаднат разсадът. За да предотвратите изсъхването на върховете на зелените пера, поливайте лехата навреме сутрин или вечер.
Отглеждане на зелен чесън - общи правила
Отглеждането на пресен чесън обикновено се осъществява чрез засаждане на зимен чесън през късна есен. Разликата между зимния чесън и пролетния чесън е, че луковицата на зимния чесън в средата на дъното има цветоносно стъбло и един ред големи скилидки. Луковицата на пролетния чесън няма стъбло, а скилидките и са разположени спираловидно - от периферията към центъра, като периферните са по-големи. Зимният чесън се различава от пролетния по броя на скилидките: в луковицата на пролетния чесън има 3-4 пъти повече отколкото в зимната луковица. В зимния чесън се полага цветоносно стъбло, той цъфти и узряват семена. По принцип може да се размножава и чрез семена и чрез скилидки. Главата има един ред, обикновено се състои от 4–6 големи скилидки.
Технология на отглеждане на зелен чесън
За получаване на пролетен чесън скилидките на зимния чесън се засяват 3-4 седмици преди настъпване на студовете и очаквано замръзване на почвата. Точното време зависи от климатичните условия в района. Чесънът трябва да има време да развие кореновата си система преди почвата да замръзне. Това обикновено у нас става от края на септември до началото на ноември.
Преди засаждане мястото трябва да се изкопае и натори, ако почвата е бедна на хранителни вещества (без пресни органични торове), може да се добави дървесна пепел, пясък при тежки почви. Скилидките се делят от главите чесън, предвидени за засаждане в самия ден на засаждането. Избират се плътни, здрави и едри скилидки за посадъчен материал. Лехите се правят на 10-15 см една от друга, а скилидките се засаждат на 8-10 см една от друга. при зимния чесън, скилидките се засаждат по-дълбоко - от 7 до 10 см. По този начин те са изолирани от студа през зимата и се образуват по-дълги бели "лъжливи" стъбла.
През пролетта възможно най-рано, но и при отминала опасност от замръзване, почвата се разкопава внимателно, за да се осигури достъп на въздух до корените и да започне развитието на чесъна. Една от характеристиките на отглеждането на зимен чесън е, че той не изисква никакво торене и почти никакво поливане през целия сезон. Поливане се извършва само при засушаване, което през пролетта е рядко. Единственото нещо, което трябва да се прави редовно, е да се гарантира, че плевелите не пречат на чесъна, както и да се разхлаби почвата няколко пъти месечно. За да избегнете поливане и плевене, може да мулчирате почвата под насажденията чесън с окосена трева след поникването му.
