Бамята, наречена още баян (лат. Abelmoschus esculentus), е едногодишно тропическо тревисто растение от семейство Слезови (Malvaceae), чиито неузрели шушулки се използват като зеленчук. Африка е родното място на този зеленчук, като в Судан и Египет традиционно се отглежда за износ.
Тази култура е широко разпространена в Индия, Иран и Пакистан. Въпреки своя южен произход, напълно е възможно да се отглежда бамя като градинска култура в субтропичен и умерен климат. Но за това е необходимо да се вземат предвид особеностите на нейния растеж.
Описание на бамята
Бамята е многогодишно растение, често се култивира като едногодишно в умерен климат. Стъблото е просто или разклонено и достига височина около 2 метра. Листата са 10–20 сантиметра дълги и широки, длановидно наделени с 5–7 дяла. Цветовете са с диаметър 4–8 сантиметра, с пет бели до жълти венчелистчета, често с червено или лилаво петно в основата на всяко венчелистче. Полените са сферични и с диаметър приблизително 188 микрона.
Бамята може да се самоопрашва. Плодът е капсула с дължина до 18 сантиметра (има и сортове до 25 см) с петоъгълно напречно сечение, съдържаща множество семена. Семената са обли, имат масленозелен до черен цвят с тъмни фини черти. Те запазват кълняемостта си до 4 - 5 години.
Основни сортове бамя, отглеждани у нас
Лясковска бамя (Цариградска, Султане)
Средно ранен сорт, има вегетационен период към 60 дни, височина към 150 см. Плодовете са светлозелени, тънки, дълги, заострени, повечето със завит връх. Берат се при дължина 6 см и дебелина 1 см.
Каваклийска бамя
Много ранен сорт. Това е бамя с дребни, черни, къси плодове, висока до 2.20 м. Плодовете могат да се нанижат на конец и да се изсушат за консумация през зимата.
Бамя Клемсон спинелис
Ранен сорт, има вегетационен период около 55-60 дни, височина 120 - 140 см. Събира се при дължина на плодовете 6 -7 см, те трябва да са прави и дебели 1 см.
Бамя Бургунди
Сорт с тъмно винено-червени плодове, при зрялост дълги 10 - 15 см, крехки и вкусни. Растенията имат тъмночервени стебла и зелени листа, достигат 1 - 1, 2 м. Вегетационен период 55 - 60 дни.
Засаждане на бамя
Избор на почва и местоположение
Добивът на растението се увеличава на леки, органично наторени почви. Идеалният предшественик на бамята е краставицата. Не се препоръчва засаждане на зеленчука на глинести и студени почви. В процеса на развитие растението трябва да се тори с минерален и органичен тор. За бамята трябва да изберете слънчево място, затворено от южните ветрове. В райони със суров климат бамята се отглежда изключително в оранжерия. Бамята в градината се съчетава добре с тиквички, тъй като и двете култури са азотолюбиви и обичат поливането. Също така бамята може да се засади до боб, царевица, сладки картофи, домати, картофи, патладжани, чушки.
Засаждане на бамя в открита почва
Най-добре е да сеете семена от бамя след 10 май, през този период вероятността от пролетни слани е ниска. По-добре използвайте подготвени семена, накиснете ги във вода в деня преди засаждането. Тази култура предпочита редки насаждения, така че разстоянието между редовете трябва да бъде от 60 до 100 см, а интервалът между отделните екземпляри трябва да бъде 25-30 см. В една дупка се поставят 2 семена, които се заравят в почвата на 2.5 - 3 см.
Независимо от влажността на почвата, дупката трябва да се полива. Насажденията се покриват с найлон или друг покривен материал, което помага да се запази топлината и да се предпазят младите култури от студени ветрове. Второто поливане се извършва на 10-ия ден след засаждането. 2-3 седмици след появата на първите издънки извадете по-слабото растение от всяка дупка. Плевенето се извършва, когато се появят плевели. На растението трябва да се осигури рядко поливане (почвата трябва да бъде постоянно навлажнена на 30-40 см).
Засаждане на бамя в оранжерия
Бамята е много топлолюбива, следователно в условията на кратко и хладно лято трябва да се отглежда като оранжерийна култура. Засяването на бамя в оранжерийни условия се извършва през март, април, прибиране на реколтата - юли-септември. Субстратът за бамя може да бъде закупен или приготвен самостоятелно, за това са подходящи градинска почва, торф и пясък (2:2:1). Приготвеният субстрат трябва да се задуши с водна пара или да се нагрее във фурната, това ще освободи почвената смес от нежелани бактерии и вредители.
Семената се засяват директно на леха в оранжерия или в саксии със субстрат, посадъчният материал се заравя в почвата на 1.5 см. Културите трябва редовно да се навлажняват с пръскачка. Оптималната температура за покълване на семената е 19 - 22 °C. При ниски температури семената покълват със закъснение, а разсадът е слаб. Разсадът се появява след 1-2 седмици. Бамята започва да се подхранва веднъж седмично с течен тор за домати по време на периода на цъфтеж.
Разсадът се засажда на постоянно място през юни в добре загрята земя. Оптималната температура за отглеждане на бамята е между 22 и 25°C. Ако растенията се отглеждат за семена, температурата трябва да се повиши по време на узряването на плодовете до 30°C.
Грижи за бамята в оранжерия и градина
Отглеждането на бамя не изисква много усилия, но ето няколко полезни съвета за получаване на добра реколта.
- Условия, които да се поддържат в оранжерия. Температурата в оранжерията трябва да бъде най-малко 20 градуса, влажността - 70 процента. В горещите дни оранжерията трябва да се проветрява;
- Поливане. Въпреки че тя е много устойчиво на суша растение, за висок добив е необходимо редовно поливане. Поради дълбоката коренова система, почвата трябва да се полее добре, за да се овлажни най-горният слой на поне 35-40 см. Имайте предвид, че в гъсти почви, устойчиви на влага, корените могат да изгният. Поради това поливането е необходимо само при сухо време. Полезно за бамя и периодично пръскане. Когато плодовете започнат да се появяват на храстите, намалете поливането;
- Разкопаване. Полезно за растежа на бамята е периодично да се разхлабва земята и да се плеви при нужда, особено преди мулчиране;
- Мулчиране. Мулчиранетото със слой до 10 см със сено, слама, сухи иглолистни клони, изгнили дървени стърготини и хумус значително ще улесни грижите. Под мулча земята се изпарява, става по-мека и рохкава, не изсъхва и по-рядко изисква поливане. Също така не позволява на плевелите да израснат;
- Торене. При отглеждане на плодородни почви не се изисква торене. В други случаи е необходимо подхранване. Докато расте, растението ще изисква торене, подобно на доматите, около два пъти месечно. През периода на растеж бамята може да се подхранва с хумус и фосфорни торове, а през периода на плододаване - с поташ. Ако растението се развива слабо, можете да разредите минерални торове във вода и да поливате;
- Опора. Изградете опора за растението (поставете тел в земята или издърпайте специална мрежа) за добър растеж;
- Прищипване. През втората половина на лятото на централното стъбло трябва да бъде отчупен върха, за да се спре растежа на зелената маса и образуването на нов плодник, който няма да има време да расте преди студеното време. Тогава растението ще насочи всичките си сили към отглеждане на вече образуваните плодници;
- Борба с болести и вредители. Растението може да страда от същите болести и вредители като местните култури - брашнеста мана, сиво гниене, трипси, охлюви. Мерките за борба с тях са същите като за всички растения, препоръчват се препарати според инструкциите.
Събиране на реколтата бамя
Бамята се характеризира с доста бърз растеж и развитие. Първите плодове могат да се получат в рамките на 60 - 75 дни след покълването. Растението дава плодове много дълго време - почти до слана. Плодовете се берат ежедневно, преди да узреят, на всеки 5-6 дни. Необраните навреме плодове ще презреят и ще трябва само да се смелят и да се използват като подправка.
Плодовете се отрязват в неузряла форма, на 5-6-ия ден те започват да загрубяват и стават безвкусни. Най-ценните качества са 3-5-дневните плодници. Веднага след като шушулките достигнат 10-15 см, плодовете трябва да бъдат отрязани. Цялата работа се извършва най-добре с ръкавици, незащитените ръце могат да бъдат повредени от бодливото стъбло на бамята.
Събраната реколта бамя се препоръчва да се използва незабавно - да се сготви или да се замрази или консервира, тъй като не се съхранява дълго време. Неузрелите плодове се съхраняват максимум до десет дни в обикновени кутии с отвори за въздух.
Полезни свойства и използване на бамя
Зелените млади шушулки с дължина 5-10 см на бамята се използват като зеленчук в готвенето. При огъване плодът трябва да се чупи лесно. Бамята се използва варена, пържена, задушена, печена, консервирана и дори изсушена, но не и сурова. На вкус плодовете и приличат на аспержи и патладжан. От тях се приготвят зеленчукови супи, яхнии, салати, подправки и гарнитура към месни ястия и др.
Заради слузта и семките вътре много хора не я харесват, но с правилната обработка това може да се поправи:
- измийте бамята непосредствено преди готвене;
- изберете рецепти, които използват цели шушулки, за да не ги режете;
- секрецията на слуз може да се намали чрез добавяне на сок от лимон или лайм по време на готвене;
- можете да накиснете бамята в подкиселена вода за един час;
- нарязвайте не малки, а големи парчета;
- замразените плодове могат да се режат без размразяване, слузта също ще бъде замразена;
- при високи температури помага да се избегне обилната секреция.
Плодовете също се изсушават и смилат, за да се получи брашно от бамя. Семената на това растение се използват за приготвяне на ободряваща напитка, която наподобява кафе, но не съдържа кофеин. А узрелите плодове се счукват и се използват като подправка.
Растението бамя се използва и в медицината. То се цени за високото съдържание на протеини и витамини в плодовата каша, предимно аскорбинова киселина, витамини от група В и фолиева киселина.
Използва се в диетата на диабетици и пациенти, страдащи от патологии на червата и стомаха, както и заболявания на жлъчните пътища и черния дроб. Слизестите вещества, съдържащи се в големи количества в този зеленчук, са полезни не само при пептична язва и други заболявания на храносмилателната система, но и при силна кашлица, както и при настинки.
В дерматологията и козметиката бамята се използва като основа за маски за кожа. Екстрактът от плодове облекчава лющенето и възпалението на кожата, изравнява тена. Варена каша с добавка на лимонов сок може да се използва като подхранваща и регенерираща маска за коса.
