Билката очиболец принадлежи към семейство Розоцветни, като една особена разлика, която я отличава от тях, е наличието не на 5, а на 4 венчелистчета с жълт цвят. Това тревисто растение се среща в Азия, както и в Северна Европа, растейки по ливади, дюни, дори и в пясъчни почви. В България растението се среща в топлите месеци от май до септември, като коренището се вади през есента.
Билката очиболец е много полезна за човека, като лечебните си свойства дължи именно на своето коренище, което отвън е с тъмнокафяв цвят, а отвътре червеникав. То служи за направата на различни медикаменти с противовъзпалително, кръвоспиращо, запичащо и обезболяващо действие. А заради цвета се използва и за боядисване на кожа.
Билката съдържа танини, благодарение на които тя притежава лечебни качества. Те помагат на кожата при възпалителни процеси, също имат стягащ ефект, който е показен при диария и кръвотечения. Много често билката се използва и при стомашни проблеми и треска, за лечение и на дизентерия, гастроентерити и ентероколити (възпаления на дебелото и тънките черва).
Тинктурата, направена от очиболец, се прилага като кръвоспиращо средство, а смесена с вода, се използва за изплакване на устната кухина при възпалителни процеси в устата и гърлото.
Сокът от прясно изцеден корен на очиболец, смесен с кремообразна стриктура се поставя върху рани и язви. А според някои твърдения, ако парче марля или друг материал се накисне в отвара от очиболец и се наложи върху брадавица, тя изчезва.
Разказва се и история за един беден старец, който лекувал с очиболец хора, болни от треска, дребна шарка, магарешка кашлица и други.
В момента, в който британския Лорд Уилям Ръсел научава за чудодейните способности на билката и билкаря, той му подарява парче земя, където той да може да култивира растението и така да помага на хората.
За прилагането ѝ по време на бременност и кърмене не са наблюдавани странични ефекти, но специалистите препоръчват да се избягва приемът ѝ.
