Цариградското грозде се отглежда предимно от ограничен брой любители овощари. Представлява многогодишен храст. Слабият интерес към тази култура се обяснява със слабото познание относно условията и агротехниката, както и ценните биологични качества на тези плодове. Те са подходящи както за прясна консумация, така и за замразяване, желета, сиропи, сокове и др.
Предлагането на посадъчен материал цариградско грозде е доста ограничено. Най-добри за размножаване са младите издънки за отводи. Подобно на останалите ягодоплодни култури, цариградското грозде може да се размножава чрез семена и вегетативно.
Засаждането чрез семена е предпочитано в селекционната работа. Вегетативното размножаване, от своя страна, се използва главно за масовото производството на посадъчен материал от този вид. С това се гарантира запазването на сортовата автентичност при производството. Това размножаване се осъществява чрез разделяне на храсти, чрез отводи, облагородяване и вкореняване на зрели и зелени резници.
Размножаването на цариградско грозде чрез разделянето на храсти е най-честата практика. Тя се прилага при преместване на растението или при нужда от размножаване на ценени сортове. Това чрез отводи пък е най-често използваният начин за производството на посадъчен материал.
Най-добри са хоризонталните отводи. Размножаване чрез вкореняване на зелени резници пък е най-рядко използваната практика. Облагородяването също е рядко прилаган метод на размножаване, използван с декоративна цел.
Храстът на бодливото грозде се образува от различни по възраст стъбла. Височината варира спрямо сорта. Продължителността на живота е 20-30 години. След десетата до петнадесетата година добивите и качествата на плодовете силно намаляват. За добро плододаване се налага редовно да се премахват застарелите стъбла и да се подменят с нови. Те ежегодно израстват от основата на храста и от подземното стъбло.
През зимния период растението издържа най-много до минус 28°С. През лятото пък не понася силната жега, както и засушаването. Цариградското грозде не е придирчиво към почвата, стига тя да е лека и заредена с хранителни вещества. Подходяща е тази със средно кисела до алкална реакция.
Избраното място за отглеждане трябва да е добре огрявано от слънцето. Най-доброто време за засаждане е през есента.
Едно от важните неща при отглеждането на цариградско грозде е резитбата. Това се прави до към шестата-седмата година, за формиране на храста. Всяка следваща година се оставят по 3-4 нови издънки.
При окончателното изграждане на храста трябва да има 18-20 стъбла на различна възраст. При следващите резитби за плододаване, всяка година се премахват сухите, счупените, полегналите и най-старите стъбла.
У нас са разпространени 4-5 сорта бодливо грозде, които се самоопрашват. В градината може да се засажда и само един сорт. Когато има повече сортове, опрашването и оплождането е по-ефективно.
