Заболяването, известно като бяло гниене по лука и чесъна, е познато във всички държави, където се отглеждат лукови насаждения. У нас на това заболяване се обръща по-голямо внимание при насажданията от чесън, макар че се проявява и при лука и отгледания праз.
Същност на бялото гниене по лука и чесъна
В края на пролетта болните растения се разпознават по това, че върхът на най-старите им листа пожълтява, загнива и изсъхва. Пожълтяването се спуска надолу и обхваща и останалите листа.
Освен по жълтите листа растенията се разпознават и по забавения си растеж. Листата се късат и главите остават в почвата при опит да се извади стрък чесън. Извадената глава е започнала да гние, като гнилостният процес е обхванал най-напред външните люспи, а по-късно минава и към вътрешността. Много често се вижда и бял налеп. По-късно тъканта на лука потъмнява.
При по-леко засягане, лукът оформя луковица, но дъното не е бяло, а жълто-кафяво. Заразените растения не умират, но самият лук не става за консумация, нито за съхранение за зимата.
Самото гниене продължава и при съхранените лукови глави, които олекват и стават шуплести.
Причинител на бялото гниене и условия за развитие на болестта
Заболяването се причинява от патогенна гъба. Тя се запазва най-добре в скилидките на чесъна. Попадайки в почвата, може да живее там 10 години, а слабо киселите почви са най-благодатни за развитие на патогена. Водата за поливане и дъждовната вода, както и оборският тор, взимат участие в разпространение на инфекцията.
При повишаване на температурата над 24 градуса обаче инфектирането спира и растенията остават здрави, дори почвата да е инфектирана. Затова тази болестта бяло гниене се среща у нас главно при зимния чесън и лук.
Опазване на чесъна и лука от бяло гниене
За справяне с тази инфекция няма много възможности. Усилията са насочени към свеждане на загубите до минимум, при спазване на 10-годишно сеитбообращение и се унищожават остатъците от предишни култури.
Преди засяването болните луковици трябва да се премахнат, а здравите да се третират с препарати срещу бяло гниене.
Луковите насаждания трябва да се сеят по-рядко като превантивна мярка и почвата да се държи влажна. Ако се появи някъде бяло гниене, растението трябва веднага да се извади, за да не зарази останалите и да не инфектира и почвата.
Вижте още: Признаци на бяло гниене на домати.
