Colletotrichum coccodes се нарича бактерията, причиняваща болестта черна точка, която поразява клубените на картофеното растение.
Черната точка е сериозно заболяване, което ограничава производството на картофи в световен мащаб. Борбата с нея е трудна, затова е нужно да се знае повече за болестта с цел ефективна превенция.
Същност на болестта черна точка по картофите
Черната точка носи името си от малките черни микросклероции, които се наблюдават и с невъоръжено око върху стеблото на растението, пренася се върху корените и накрая се наблюдава по клубените.
Тя се разпростира както върху картофите, така и по доматите, на които причинява антракноза.
При картофите гъбичката води до черни точки по корените и петна по повърхността на картофените клубени. Затова Colletotrichum coccodes се смята за важен патоген.
Гъбичката също така причинява ранно стареене.
Симптоми на черна точка
Симптомите на черни точки се появяват като кафяви лезии по
корени, прогресиращи до по-големи кафяви зони, покрити с
малки черни склероции. Кората на корена загнива и се
образуват обилни тъмни склероции с диаметър по-малък от 1 милиметър. Тези симптоми са особено очевидни при по-стари корени, където тъканите са сиви до кафяви.
Симптомите на антракноза се появяват върху клубените като обезцветени лезии и с напредването на заболяването лезиите се превръщат в големи кръгли, хлътнали области. Черни склероции могат да се образуват върху клубените във влажни условия.
Липсата на жизненост, преждевременното стареене и некрозата на надземната част може да доведе до загуба на реколта.
Характеристики на гъбичката
Colletotrichum coccodes е патоген, който принадлежи
към семейство Phyllachoraceae. Гъбата произвежда
рядък, бял до сив, въздушен мицел върху картофените насаждения и образува обилни тъмни склероции върху повърхността на клубена.
Склероции се образуват в културата и върху заразените корени. Гъбичките оцеляват в почвата до 8 години, заразяват я и болестта се възобновява и пренася върху новите насаждения.
Борба с черна точка по картофите
Добрите културни и санитарни практики могат да намалят разпространението на болестта. Например, редуване на картофените насаждения с култури, които не са гостоприемници, както и елиминиране на диви гостоприемници, за да се намалят нивата на разпространение и оттам на оцеляването на патогена в почвата.
За засаждане на картофите се препоръчват устойчиви сортове. Прилагането на фунгициди е неефективно, въпреки това фумигацията на почвата при интегриран контрол на болестите е ефективна и се прилага.
Вижте още разновидностите на Y картофен вирус, както и с какво да торим картофите.
