Бататите често се оприличават на картофи, но истината е, че са по-близки до грамофончетата и поветицата. Другото им име – сладки картофи, често спомага за подобно объркване.
Родината на бататите е Централна и Южна Америка. Сортовете им наброяват над 30 000. Те се нуждаят от различно време на съзряване – от 2 до 11 месеца. Месото им е бяло, кремаво, жълто, виолетово или оранжево. В тропическите страни се ценят малките и сочни батати, които се използват за основна храна, докато в страните от умерения климат са предпочитани по-едрите и сладки видове.
Бататът е многогодишно тревисто растение, което в страни с умерен климат се отглежда като едногодишно. Растенията не са претенциозни. Те могат да виреят и на бедни почви и при голямо засушаване, но предпочитат богатите и умерени условия. Най-важна за бататите е температурата. Идеалната за тях е 25-30 през деня и между 15-20 през нощта.
Мястото, на което ще се отглеждат бататите, трябва да е слънчево, без никакво засенчване. Размножаването става, като от кореноплодните се прави разсад. Това става с рътене на топло във влажен пясък или почва. В зависимост от сорта някои покълват лесно, като образуват много кълнове, а други - трудно и бавно и с малко количество кълнове.
При отглеждане у дома е най-добре да разсадите полученото на постоянното им място. Така по тях вече има корени и се ускорява вкореняването. Дори и да няма, най-лесно бартатите се вкореняват във влажна почва.
Разстоянието между растенията отново зависи от сорта. Ако той е от тези, които образуват дълги стъбла, между растенията трябва да има 115 см, а между редовете по 50 см. Ако растението е от компактен тип, то помежду насажденията се оставя около 90 см, а между редовете по 25 см.
Бататите изискват обикновени и стандартни грижи през периода на растеж, като окопаване и поливане, и то само при нужда. Не се нуждаят от плевене, тъй като сами убиват неприятелите. Не ги морят болести по картофите. Единствени неприятели са им сляпото куче и голите охлюви.
Ранните сортове батати дават плодове още в средата на лятото. Изваждането на късните става през октомври. Ваденето се извършва преди падането на първата слана, когато могат да се употребят и листата и стъблата.
