Дългата реколта от картофи е възможна благодарение на това, че има ранни, средни и късни сортове от тази най-популярна грудкова култура у нас. Късните сортове картофи са ценни, защото често ги ползваме през зимата. Техният период на вегетация е повече от 4-5 месеца, а окончателното прибиране се извършва не по-рано от 110-115 дни след засаждане на семената.
Сортовете с дълъг вегетационен период са харесвани, защото дават висок добив, а клубените им се различават по съдържанието на сухо вещество, нишесте и протеини, които са повече и придават по-добър вкус на грудките.
Късните сортове картофи се отглеждат основно в индустриален мащаб, за разлика от ранните и средно ранните картофи, които са основно по градините на хората за лична употреба.
Особеност на биологията на късните сортове е силното разклонение в самата основа на стъблото. Вкусът им е по-добър, но досега се отглеждаха основно в южните райони на страната. Има обаче и нови късни сортове, които позволяват отглеждане в по-сурови условия.
Има различни сортове късни картофи, с различна характеристика и изборът при закупуване се подчинява на целите, за които се отглеждат.
Засаждането на късните сортове е добре да става при стриктно спазване на технологичните изисквания. Температурата не бива да е под 7-8 градуса, а засаждането не по-плитко от 10 сантиметра. За правилно определяне на дълбочината на засаждане има препоръки:
- При хълмисти терени с нормална почва е добре дълбочината да бъде 6-10 сантиметра;
- При лека и дренирана почва засаждането е най-добре да бъде на 10-12 сантиметра;
- Разстоянието между редовете оптимално трябва да е 0, 7 метра;
- Дупките е добре да отстоят една от друга на 25-30 см.
Грижите за късните картофи не са много по-различни от тези за по-ранни сортове. Плевенето и разхлабването се правят при появата на първите коренчета. При достигане на височина 15-20 см на кълновете се прави първо олющване, а след седмица - второ.
Първото поливане се прави при пъпване, а следващите през седмица или 10 дни според почвата.
Торене се прави през периода на вегетация и той е доста удължен. Основният тор е оборският, а при кисели почви - фосфатни торове.
Първият признак, че картофите са готови за вадене е пожълтяването и изсъхването на върховете. Съхранението им в сухи и хладни помещения позволява използването на тези сортове през цялата зима.
