Целината е по-позната у нас с названието керевиз, по-често изговаряно като кервиз, което е диалектна форма. Използва се като подправка в различни ястия и при приготвянето на туршии.
В кулинарните традиции на Западна Европа е по-силно застъпена, отколкото у нас. Намира приложение заради богатото си съдържание на хранителни вещества. В древни времена е била използвана широко и в народната медицина. Сега също намира приложение в билколечението.
Целината се препоръчва при затлъстяване, изтощение, камъни в бъбреците и пясък в жлъчката, ниско кръвно налягане, хронични артрити, артрози, неактивен ревматизъм, полова слабост.
Целината е с латинско название Apium graveolens L. И представлява е двугодишно растение от семейство Сенникоцветни. През първата година образува листа и развива корени, а през втората година цъфти и дава плодове.
Листата на целината са едри, перести и гладки и по това се отличава в градината измежду зеленчуците. Поради някои особености на вида се различават два сорта - листна целина, която се отглежда заради листата, и дръжкова целина, която се отглежда заради дръжките, използвани в кулинарията подобно на аспержите.
Отглеждане на листна целина
Целината се отглежда само чрез засаждане на разсад. Сади се през втората половина на март най-късно до 10 април в лехи, подготвени в тунел от полиетилен. За домашна употреба се използват сандъчета или други съдове в помещенията у дома.
За да се избегне пикирането, семената се засяват в редове при 5 сантиметра разстояние между редовете. В реда те се поставят на разстояние, така че на 1 квадратен метър да се изразходват 1 до 2 грама семена. Това е достатъчно за отглеждане на целина на 100 квадратни метра. Понеже семената никнат бавно, се препоръчва рътене. Това става, като се потопят в загрята до 50 градуса вода и се държат в нея 25 минути.
За да поникнат семената нормално, сред важните условия са оптималната влажност на почвата и температура на въздуха не по-ниска от 10 °C. Затова освен защитата от полиетилена, нощем се използват и други покрития. Останалите грижи за разсада са поливането и плевенето му.
Подготовката на мястото за засаждане на разсада се състои в обработка на почвата, заедно с вкарване на органични и минерални торове. По около 8 килограма на квадратен метър разложен оборски тор 40-50 г суперфосфат и 20 грама калиев сулфат на квадратен метър е подходящото количество торове. През пролетта почвата се обработва на марка дълбочина и се заглажда. До засаждането на разсада целина площта може да се използва за отглеждане на ранни зеленчуци като репичките или салатите, които стават бързо.
Самото засаждане се прави през първата половина на юни месец. Растенията трябва да имат 6-7 добре развити листа, за да се засадят. Листната целина се засажда на 12-15 сантиметра едно от друго в реда.
През лятото листната целина се разрежда през едно и листата се използват, а останалите се развиват при нормални условия. Листната целина може да се отгледа в двуредови и триредови ленти при разстояние 40-50 сантиметра между лентите и 25-30 сантиметра между редовете в лентите.
Засаждането на листна целина става в късния следобед, а когато времето е облачно, може през целия ден да се извърши засаждане. Всяко растение се полива.
Отглеждането на листната целина се състои основно в поливане, окопаване и плевене на растенията. До прихващането и укрепването им поливането е често. По-късно се прави през 5-7 дни, а след захлаждане на времето през 10-12 дни. Окопаването се прави, докато растенията покрият междуредията. С второто и третото окопаване се внасят и минерални торове. Първото подхранване се прави с около 20 г амониев нитрат, същото количество суперфосфат и около 10 г калиев сулфат на квадратен метър. За второто подхранване се използва само амониев нитрат по 1.5-2 г на квадратен метър.
Прибирането на реколтата листа целина е регулярно при нужда от свежи листа.
Вижте още за засаждане и отглеждане на целина.
