Киселецът (лат. Rumex acetosa) е вид многогодишно тревисто растение от семейството на Лапада (Polygonaceae). В дивата природа расте по поляните в голяма част от Европа, а също така се отглежда от векове в градините като ранен листен зеленчук.
Макар днес киселецът да не е толкова популярен сред производителите на зеленчуци, все още е ценен от много хора заради слабо киселия си вкус и ползите за здравето, които има. Но киселецът съдържа оксалова киселина, особено в по-старите летни листа. Тази киселина е противопоказана за хора с ревматизъм, артрит, подагра, камъни в бъбреците и др.
Описание на Киселец
Киселецът е многогодишно тревисто растение. Коренът е основен, месест, разклонен, основната част от корените е разположена на дълбочина до 25 см. Главата на корена има голям брой пъпки, от които растат листа. При прибирането на реколтата се събуждат спящи пъпки, от които се образуват нови листа.
През втората година се образуват изправени, оребрени стъбла с височина до 70-80 см с метличести съцветия. В млада възраст стъблото е нежно и сочно, но към момента на цъфтежа става влакнесто и жилаво. В бъдеще то напълно загрубява, става дървесно и негодно за консумация. Червените или жълти цветове на киселеца са еднополовии събрани в метлица. Цъфтят от края на пролетта до първият месец на лятото. Плодът е лъскава ядка.
Но киселецът не се бере за стъбла, а за листа. Приосновните му листа са големи, цели, яйцевидни, с дълги дръжки, сочни, тревисти на цвят, събрани в розетка. Горните листа са почти приседнали (без дръжки) и често могат да червенеят. 3 седмици след размразяването на земята, розетката от приосновни листа става гъста и буйна и листата стават подходящи за прибиране на реколтата.
Хранителна стойност на Киселеца
За храна се използват млади листа и стъбла от киселец, събрани преди цъфтежа. Най-голяма хранителна стойност имат младите приосновни листа, когато съдържат много лимонена и ябълчена киселина и по-малко оксалова киселина, която се натрупва през лятото. Листата на киселеца са най-богати на витамин С (40-100 mg/%), витамин Р (до 70 mg/%) и каротин (до 6 mg/%). Това е значително повече, отколкото в много други зеленчуци и, най-важното, в началото на пролетта. Киселецът е богат на минерали, особено на калий и желязо, съдържа ценни протеини, дъбилни вещества, гликозиди. Качеството на листата се влошава с напредване на възрастта.
Условия на отглеждане на Киселец
Местоположение
Киселецът обикновено се отглежда като две или тригодишна култура. За киселеца са подходящи всякакви райони с разнообразни, но не блатисти почви. Добрите площи се считат за достатъчно овлажнени и с равен релеф. За получаване на ранна зеленина най-добрите са леките южни и югоизточни склонове, които бързо се освобождават от снега. Мястото за отглеждане на киселец трябва да е чисто от плевели, особено от житни. Обикновено на градински парцел се отделя едно място за киселец, което се изважда от сеитбооборота. Най-добрите предшественици за киселеца са: ранно зеле и картофи, моркови, цвекло, краставици, магданоз, маруля, спанак, копър, репички.
Почва за Киселец
Киселецът расте на всякакви почви, включително кисели, но е особено успешен на влажни, плодородни, леко кисели глинести почви.
Тази култура консумира голямо количество хранителни вещества, така че се нуждае от плодородна, дълбоко култивирана площадка. Азотът е от съществено значение за растежа на листата. На бедни почви листата са малки, кльощави и безвкусни.
Влажност на почвата
Киселецът предявява високи изисквания към влажността на почвата. При дефицит на влага се получава преждевременно завиване на листата, те стават груби. Но застой на на вода растежът на листата се забавя. Тази култура не толерира ниски влажни зони.
Температури на виреене на Киселеца
Киселецът е студоустойчиво, устойчиво на замръзване растение, което може да издържи най-тежките зими. Неговият разсад се появява веднага щом снегът се стопи, издържа на пролетни слани до - 6, - 7 °С. Семената започват да покълват при температура от 2 до 3 °C, но добър разсад се появява, когато температурата се повиши до 16 - 17 °C. За растежа и развитието на растенията най-благоприятната температура е 15 - C.
Осветление
През първата година от живота киселецът се нуждае от добро осветление, а зрелите му растения са устойчиви на сянка и растат добре в пътеките на градината. На засенчено място киселецът се оказва по-малко витаминен.
Засяване на Киселец
Подготовката на почвата за киселеца започва през есента. Почвата се изкопава с лопата, след добавяне на 1 кофа с тор или компост на 1 м2, 1 супена лъжица суперфосфатни и поташни торове. През пролетта почвата се бранува, за да не изсъхне. След това се изкопава на по-малка дълбочина, като първо се добавя четвърт кофа хумус и 1 ч.л. на 1 м2 амониев нитрат. Преди сеитбата почвата трябва да е чиста от плевели.
Киселецът може да се засее рано на пролет, през лятото или преди зимата. Ранната пролетна сеитба се извършва веднага щом почвата узрее за обработка; като реколтата се получава през същата година.
Лятната сеитба се извършва през юни-юли след прибиране на реколтата от ранни култури - репички, пекинско зеле, салата, спанак. Мястото се прекопава и се засява с киселец. През останалата част от лятото киселецът има време да се вкорени добре преди зимата и дава висок добив през май следващата година, когато недостигът на пресни зеленчуци е особено остър.
Предзимната сеитба се извършва в късна есен в замръзнала земя в предварително подготвени бразди, които след това се покриват със сух хумус, така че семената да не покълнат преди настъпването на стабилни студове. Реколтата може да бъде получена през следващата година.
Най-благоприятните условия за покълване на семената са при засяване в началото на пролетта, тъй като по това време има достатъчно влага в горния слой на почвата. При засаждане през лятото растенията трябва да се поливат редовно.
За сеитба е по-добре да използвате млади едно-двугодишни семена. Накисването ускорява покълването им и разсадът се появява на 8-10-ия ден. При засяване на сухи семена разсадът се появява след 2 седмици.
Обикновено семената на киселеца се засяват на редове с разстояние между тях 25-30 см. Семената се поставят на дълбочина 2-3 см. При засяване през лятото, когато почвата е по-суха, се поставят на дълбочина на 3-4 см. След това се мулчират с торф или хумус. Появилите се разсади се разреждат на разстояние 4 см, а при появата на 3-4 листа - на 7-8 см.
Грижи за киселеца
Грижата за киселеца се състои в разкопаване и плевене, поливане и торене, премахване на цветоносни стъбла и редовно рязане на листата.
През втората и следващите години, в началото на пролетта киселецът се почиства от миналогодишните листа, старите стъбла се косят и се извършва подхранване с пълен минерален тор - 1 чаена лъжичка на 1 м2. амониев нитрат, суперфосфат и поташ или разтвор на угнил оборски тор, разреден с вода 6-8 пъти.
За да се получи по-ранна реколта от киселец, лехите се поръсват с пепел или торфени стърготини 10-12 дни преди снегът да се топи и се покриват с найлонова обвивка. Същият ефект се дава от подслон на лехите с киселец с найлон за зимата.
През лятото растенията се поливат редовно умерено, при сухо време количеството напояване се увеличава. През сезона се извършват 3-4 разрохквания на почвата между редовете на дълбочина 4-5 см.
Болести и вредители по Киселеца
Проблемите с вредителите по киселеца са ограничени най-вече до листни въшки, охлюви и плужеци. Може също да откриете някои видове ларви на пеперуди или молци, които се хранят с листата му.
Събиране на реколтата Киселец
Хранителната стойност на киселеца идва при дължина на листата 10 см, т.е. приблизително към края на май. По това време върху растенията се образуват 4-5 листа с нормален размер за конкретния сорт. Преди да отрежете листата, оплевете лехата.
По-добре е да режете киселеца сутрин. Листата се изрязват внимателно, на височина 3-4 см от повърхността на почвата, като се опитвате да не повредите апикалните пъпки на растенията. За да не се намали качеството на продуктите, появилите се цветни стъбла трябва да бъдат отстранени възможно най-рано. През лятото се извършват 3-4 рязания на листата, тоест през около 20 дни.
По време на масовото образуване на цветоносни стъбла рязането на листата се спира и стъблата се отрязват, за да не отслабват растенията. При първото събиране се отстраняват 0.7-0.8 кг листа от 1 м2, а през следващите години - до 2 кг.
Как да получим ранна реколта от киселец
За получаване на много ранна реколта може да се използва форсаж на киселеца. За да направите това, двегодишните растения се изкопават от откритата земя, листата се отрязват внимателно, опитвайки да не се повредят пъпките, корените се изкопават в пясък в мазето и се съхраняват при температура 0 до 1°C до форсиране. През март растенията се засаждат в оранжерия, а след 30 дни листата се отрязват. По желание киселецът може да се отглежда на закрито през цялата година.
Събиране на семена от Киселец
За да получите семена, е необходимо да оставите няколко растения на разстояние 15-20 см едно от друго. Почервенелите вече съцветия се изрязват, навързват се на снопове и се сушат 10 дни в проветриво помещение. След това снопите се овършават и семената се складират.
Съхранение на киселеца
Зелените листа киселец се съхраняват в найлонови торбички в хладилник при температура от 0 до 1 ° C, където се съхраняват добре до 2 седмици. Без охлаждане може да се съхранява не повече от 2-3 дни.
Може е да се запасите с пресен киселец за бъдеща употреба. Най-често срещаният начин за консервиране на киселец у дома е солта (30 г сол на килограм листа, прекарани през месомелачка). Посолената маса се натъпква по-плътно в буркани, залива се отгоре с мазнина, след което се затваря и се завързва с канап. Бурканите се поставят в мазето.
Лечебни свойства на Киселец
Лечебните свойства на киселеца са известни отдавна. Той е добро средство против скорбут. Отварата от корените му е ефективно общоукрепващо средство. Киселецът се използва и като жлъчегонно средство при жълтеница и други чернодробни заболявания. Подобрява храносмилането и намалява гнилостната ферментация в червата, използва се като заздравяващо рани, антисептично и кръвоспиращо средство.
При болки в гърлото, кървене на венците и скорбут се използва запарка от листа от киселец. За целта 3 с.л. сухи листа се заливат с 0, 5 литра вряща вода, оставят се за 2 часа, филтрират се и се използват за изплакване през деня.
При кървава диария 1 супена лъжица натрошени сухи корени се заливат с 0, 3 литра гореща вода, кипят се 5 минути на слаб огън, киснат се 2 часа и се приема 1 супена лъжица 3-4 пъти на ден преди хранене.
Въпреки това, употребата на киселец в големи количества може да доведе до нарушен метаболизъм на солта. Киселецът е противопоказан и при ревматизъм, артрит, подагра, камъни в бъбреците и пикочния мехур. Киселецът не трябва да се яде от хора, страдащи от възпаление на червата, както и с туберкулоза.
Кулинарна употреба на Киселец
Киселецът е здравословен зеленчук. Листата му са богати на протеинови вещества, съдържат минерални соли, ценни витамини и много витамин С. Вкусът на листата се придава от хранителни киселини - ябълчена, оксалова и лимонена. В началото на пролетта от него се готвят супа, яхнии, плънки за ориз, месо и др. За витаминозни супи листата се сортират, измиват, задушават се 10 минути в малко количество вода. Ценителите на зелените зеленчуци пекат пайове и баници с киселец.
Вижте още:
