Морковът (Daucus carota subsp. sativu) е кореноплоден зеленчук, опитомена форма на дивия морков (Daucus carota), чиято родина е Европа и Югозападна Азия. Растението вероятно произхожда от Персия и първоначално е било култивирано заради листата и семената му. Най-често ядената част от растението е основният корен, въпреки че стъблата и листата също са ядливи.
Домашният морков е селективно развъждан заради големия си, по-вкусен основен корен с по-малко дървесна текстура. Днес съществуват различни по цвят моркови и макар основния цвят да е оранжевия, има лилави моркови, черни, червени, бели и жълти сортове.
Днес морковите се отглеждат и консумират по цял свят и може да се каже, че са един от най-популярните и обичани зеленчуци заради доказаните си ползи за човешкото здраве. Могат да се видят във всяка зеленчукова градина. Морковите обикновено се консумират сурови в салати или варени в различни ястия.
Описание на Моркови
Морковът е двугодишно растение от семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Първоначално израства розетка от листа, докато изгражда разширения основен корен, заради който се отглеждат морковите.
По-голямата част от основния корен се състои от месеста външна кора (флоема) и вътрешна сърцевина (ксилема). Висококачествените моркови имат голям дял кора в сравнение със сърцевината. Въпреки че не е възможен морков напълно без ксилема, някои сортове моркови имат малки и дълбоко пигментирани сърцевини; основният корен може да изглежда без сърцевина, когато цветът на кората и сърцевината са сходни по интензитет. Основните корени обикновено са дълги и конични, въпреки че има цилиндрични и почти сферични сортове. Диаметърът на корена може да варира от 1 до 10 см в най-широката част. Дължината на корена варира от 5 до 50 см, въпреки че повечето са между 10 и 25 см.
Корените съдържат големи количества алфа- и бета-каротин и са добър източник на витамин А, витамин К и витамин В6.
Бързорастящите сортове узряват в рамките на три месеца (90 дни) от засяването на семената, докато по-бавно зреещите сортове се нуждаят от месец повече (120 дни).
Особености на отглеждането на Моркови
Морковът е студоустойчиво растение, което издържа на температури до -5 °C. Най-ниската температура за покълване на семената е 4 °С, а оптималните условия за отглеждане на моркови са 18 до 25 °С.
Зеленчукът образува и развива кореноплод при температура от 18…+21°С, а листна розетка при 23 – 25 °С. Топлината, съчетана с недостатъчно поливане, води до факта, че морковите спират да растат, кореноплодите му загрубяват, стават тромави и вкусът им се влошава.
При морковите понякога се наблюдават отклонения от двугодишния цикъл на развитие - растенията образуват стъбло и цъфтят в годината на засяване. Това се случва след дълъг спад на температурата след сеитба, а също и след гореща вълна в ранна възраст.
Морковите са растения с дълъг светъл ден. При липса на светлина растежът и натрупването на хранителни вещества спират и общият добив намалява. Поради това не може да се засяват на сянка.
По отношение на влажността морковите са доста чувствителни във всички фази на развитие. Критичен е периодът от сеитбата - до поникването на леторастите и фазата на повторно израстване на кореноплодите. Но морковите не се страхуват от въздушна суша, защото разрязаните листа с овласяване на стъблата и върховете предпазват растението от изсъхване.
Въпреки това, по време на периода на образуване на корени, неравномерното поливане ще доведе до напукване на кореновата култура, а излишната вода ще доведе до образуването на много странични корени. Растежът на кореновата култура настъпва след образуването на листната маса, това е около една трета от вегетационния период.
Място на Морковите в сеитбооборота
На едно и също място морковите могат да се засяват през 3-4 години. При неспазване на сеитбообръщението съществува риск от намаляване на добивите, разпространение на болести и неприятели, които трудно ще се контролират. Освен това постоянното отглеждане на моркови на едно и също място изчерпва хранителните вещества в почвата.
Идеални предшественици за моркови са зимна пшеница, бобови растения, домати, краставици, зеле, тиквички, репички, лук и чесън. Особено тези, под които преди това е въведен пресен тор.
Морковите растат добре до лук, грах и ягоди. Но е неприемливо да се засаждат моркови в близост до картофи, алабаш и царевица.
Лоши предшественици са магданозът, цвеклото, целината и картофите.
Избор на място за отглеждане на Моркови
За засяване на моркови се избират рохкави почви с висока плодовитост. Почвите с лек гранулометричен състав се затоплят бързо, допринасят за правилното формиране на кореновата култура и улесняват прибирането на реколтата моркови. Следователно песъчливите, песъчливи или леки глинести почви са най-подходящи за това. При отглеждане на тежки почви морковите поникват слабо, развиват се бавно, страдат от гъбични заболявания и образуват неправилна форма с лоши вкусови качества.
Морковите могат да растат в широк диапазон на pH от 5.0 до 8.0. Но киселинността от 6.0-6.8 pH е най-подходяща за растението. Солените почви възпрепятстват покълването на семената, забавят растежа на морковите и намаляват наличността на хранителни вещества. За да се намали киселинността през есента, трябва да се добави вар. А за обезсоляване в почвата се добавя фосфогипс.
Също така, когато избирате място за отглеждане на моркови, си струва да отбележите неговия релеф. По-добре е да изберете равно място или с лек наклон. Ако мястото е на стръмен склон, съществува риск семената или разсадът да бъдат отмити по време на силен дъжд. И ако на мястото има ями, тогава е по-добре да ги изравните предварително, така че да няма задържане на вода.
Кога се садят Моркови
Времето за засяване в открита земя зависи от целта на отглеждане и характеристиките на конкретен сорт. Например, по време на зимната сеитба семената на морковите се подлагат на яровизация в земята, а през пролетта, когато стане малко по-топло, те веднага започват да растат. Това дава възможност за получаване на готови зеленчуци по-рано с 2 - 3 седмици. Морковите, които са били засети на открито преди зимата, са предназначени за консумация през лятото и не са подходящи за съхранение.
Морковите могат да се засяват през пролетта за консумация през лятото още при +8 °C, възможно най-рано, за да се използва излишната влага, останала в почвата след зимата.
Морковите, предназначени за дългосрочно съхранение, се засяват по-късно, от средата на април до края на май, в зависимост от метеорологичните условия.
Засяване на семена Моркови
За разлика от други градински култури, морковите не могат да се отглеждат чрез разсад, а само чрез дирекно засяване на семена. Ако коренът на разсада е дори малко е повреден, морковите стават разклонени и тромави.
Преди да засадите семена от моркови, препоръчително е да наторите почвата: за 1 м2 0, 5 кофи с угнил тор или компост. На тежки глинести почви можете да добавите 2 - 3 литра дървени стърготини за ронливост. В допълнение, поташните торове, които включват дървесна пепел, влияят върху увеличаването на съдържанието на захар в кореноплодите, повишават вкуса и подобряват качеството на запазване.
В никакъв случай под морковите не трябва да се внася пресен тор. Това ще доведе до цъфтеж и факта, че кореноплодите ще бъдат разклонени. Не трябва да прекалявате с азотните торове, тъй като прекомерните дози ще доведат до загрубяване на тъканите, както и до увеличаване на съдържанието на нитрати.
За засаждането на семена от моркови в открита земя на лехите е необходимо да се направят бразди с дълбочина 1 - 2 см, на разстояние 15 - 20 см една от друга. Преди сеитба е най-добре да разтъркате семето на моркова с ръце, за да премахнете кожата. След това семената се засяват в канали и се покриват с почва.
Почвата върху редовете с моркови трябва да бъде уплътнена: валирайте я с валяк, дъска или просто я утъпчете с крак или ръка.
При оптимална температура от 15-18 °C издънките се появяват след 10 - 12 дни. Добра новина е, че разсадът от моркови може да издържи на студове до -4 °C. Но продължителното застудяване е опасно, защото причинява оцветяване.
Грижа за насажденията от Моркови
След появата на разсад е много важно да се извърши неговото разреждане навреме. Обикновено се започва след появата на две същински листа, като разстоянието между оставените растения трябва да е около 2 см. Начинаещите градинари много често пренебрегват разреждането, в резултат на което получават реколта от малки и преплетени кореноплоди.
Поливане, разрохкване, плевене, мулчиране на моркови
Когато поливате лехи с моркови, е много важно да спазвате следните правила:
- Поливането трябва да бъде обилно, в сухо време до образуването на първите истински листа приблизително 2 пъти седмично.
- През периода, когато кореноплодите започват да растат, поливането трябва да се намали до 1 път седмично, земята трябва да бъде добре напоена на дълбочина 20 см.
- От около средата на август, когато морковите започнат да се пълнят, поливането се спира, освен когато започне суша.
В сухи и горещи райони зеленчукопроизводителите практикуват метода на отглеждане на моркови под слама. При този метод междуредията с отглеждани моркови се полагат със слама или друг мулчиращ материал, което избягва прегряването на кореноплодите и намалява броя на напояването до минимум.
След поливане не трябва да се допуска образуването на кора на повърхността на почвата, така корените ще изпитат кислороден глад и ще се развият по-лошо. За да се предотврати това, след поливане е задължително да се разрохка повърхността на почвата, като в същото време се отстранят растящите плевели.
Торене на Моркови
Морковите не са много взискателни към плодородието на почвата, но за да получите висок добив, се препоръчва да се извършва подхранване с торове.
Когато се образуват първите истински листа, след първото разреждане е възможно, но много внимателно, да подхраните морковите с някой от азотните торове.
По време на периода на растеж, след образуването на 3-5 истински листа, можете да подхраните веднъж с калиеви торове, като дървесна пепел, калиев хлорид, калиев сулфат и веднъж с фосфорен тор. Като алтернатива е подходящ екстракт от суперфосфат.
Можете да пролеете лехите с разтвор на дървесна пепел и след това да напръскате с борна киселина. Борът повишава общия добив, както и съдържанието на каротин в плодовете, тяхната захарност и съхраняемост.
В края на юли и началото на август (един месец преди прибиране на реколтата), морковите могат да се торят отново с разтвор на борна киселина.
По принцип можете да подхраните морковите с дървесна пепел повече от 1 път, това няма да повлияе на натрупването на нитрати в кореноплодни растения, т.к. пепелта не съдържа азот. Но ако имате прекалено алкална почва (Ph над 7), тогава не се препоръчва торене на моркови с пепел.
Болести и вредители по морковите
Най-често срещаният и опасен вредител по морковите е морковената муха. Възрастният вредител снася яйцата си във влажна почва до появяващата се коренова култура. От тях впоследствие се появяват ларви, които гризат проходи в морковите. Те ги пълнят с продуктите на тяхната жизнена дейност, като по този начин привеждат кореноплодите в неизползваемо състояние. За да борба с морковената муха, често се правят съвместни насаждения с лук, но, както показва практиката, това е много неефективен начин за защита. Затова се използват инсектициди при вече наличен вредител. Добра превенция са разреждане на насажденията, плевене, плътно мулчиране неизползване на пресни торове, умерено поливане. За целта също можете да засадите семена, като ги смесите с тютюнев прах и първо полеете браздите с брезов катран.
Разбира се, морковите имат и други врагове, например морковена листна бълха (като правило срещу нея се използват същите мерки за борба, както при морковената муха). Също така растенията могат да бъдат засегнати от такива заболявания като фомоза, бактериоза, различни гниения (бели и черни - главно по време на съхранение). Но в сравнение с нападението върху лехите от моркова муха, това се случва сравнително рядко.
Събиране на реколтата моркови
Конкретният момент на прибиране на реколтата от моркови зависи от редица вътрешни и външни фактори:
- сортови характеристики;
- външни признаци на съзряване;
- метеорологични условия.
Натрупването на полезни вещества и витамини се случва в последния етап от растежа на морковите (при ниски положителни температури, до +4..6 градуса), така че не трябва да прибирате реколтата преди времето на узряване. За да определите правилно момента, в който е време да започнете да изкопавате морковите, струва си да вземете предвид целия набор от фактори, с други думи, вашият подход трябва да бъде систематичен и изчерпателен. Ако оставите кореновата култура в градината твърде дълго, тогава тя ще презрее и може просто да се напука в земята, като по този начин ще загуби както цялата сочност, така и годността за дълго съхранение.
Можете да разберете, че е дошло времето за прибиране на реколтата от градината за съхранение, според следните външни признаци на узряване на моркови:
- Основният сигнал е, че долните листа на кореновата култура са пожълтели. Не трябва да чакате, докато средните започнат да пожълтяват, време е да извадите морковите;
- Можете да определите степента на зрялост по външния вид на самия морков, като извадите един за тестване. Ако размерите му съответстват на описанието на сорта (върху опаковката със семена) и върху самата коренова култура има тънки бели коренови нишки, зеленчукът е готов за копаене.
Времето за прибиране на реколтата не трябва да се отлага. Всички моркови трябва да бъдат изкопани още преди първите есенни слани, тъй като кореноплодът не може и няма да расте при температури под 4-6 градуса. Въпреки това, когато времето е все още много топло навън (над 10-15 °C през деня), изкопаването на морковите също е нежелателно, тъй като резкият спад на температурата, който настъпва, когато кореноплодите се преместят от загрята почва в студена изба, ще очевидно не е от полза и определено ще повлияе негативно на продължителността на съхранението му.
Също така морковите трябва да бъдат правилно извадени от градината, като се спазва определена проста техника за прибиране на реколтата и подготовка на кореноплода за съхранение. По-добре е да изберете слънчев или облачен ден, но най-важното е да е топъл и без валежи. Ако имате късоплодни моркови, тогава теоретично можете да го извадите с голи ръце без помощта на допълнителен инструмент, но само ако почвата не е тежка, в противен случай можете просто да откъснете върховете му и самата коренова култура ще остане в земята.
За изкопаване на средни и дълги кореноплоди е по-добре да използвате лопата или вила. Освен това е препоръчително да копаете, като отделите морковите с буца пръст, за да хванете върховете и лесно да издърпате кореновата култура от буцата.
Оставете морковите да изсъхнат в градината заедно с върховете за няколко часа, но не повече. Всъщност, ако го оставите за няколко дни, тогава кореновата култура може да изсъхне и да се сбръчка, тъй като зелените върхове просто ще изсмучат всички сокове от морковите. Когато корените изсъхнат, отстранете върховете с нож или, което е още по-практично, ги извийте с ръце. И в крайна сметка трябва да се отървете от полепналата мръсотия с ръкавици, сухата земя бързо ще се отдели. Но в никакъв случай не трябва да се мият под вода!
За да запазите морковите свежи, е необходимо да създадете благоприятни условия за тяхното съхранение.
