Опасностите за значителни загуби на картофената реколта в световен мащаб са наистина много. Познаването на основните проблеми и целенасочените действия за тяхното решаване са ключът към опазването на картофите и реализирането на реколтата на пазара.
Сухо гниене на картофи
Сухото гниене се сочи за най-съществената причина за загуба на реколтата след нейното прибиране. То се причинява от няколко вида гъбички от рода Fusarium, поради което сухото гниене се нарича и фузариозно.
Познава се по вътрешното светло или тъмно кафяво гниене на клубените, което е сухо. Патогенът прониква в клубена и загнива в центъра му.
Фузариозно гниене може да има в посадъчния материал, който оцелява дълго в почвата. Семената се разлагат, а патогените заразяват и здрави клубени, които са наранени по време на обработката или прибирането на реколтата. Увредените клубени по време на прибиране на реколтата създават множество входни точки за проникване на патогена и развитие на болестта във вече складирания картоф.
При съхранение на картофите температурата се оказва основна причина за развитието на болестта. Колкото по-ниска е температурата, толкова по-бавно става развитието на патогена. Затова се препоръчва съхранение на картофите в студени и проветриви помещения.
Превенцията е най-добрата зашита срещу сухо гниене. Нужно е да се изберат сортове, които са най-устойчиви срещу болестта, както и да се спазват всички агротехнически препоръки за прибиране и съхранение на реколтата.
Загуба на реколта от картофено налягане
Натъртването на картофите под налягане е основен дефект и източник на икономически загуби на пазарите.
Причините за натъртването под налягане е натискът, на който са подложени клубените на купчини, които деформират картофа и с течение на времето водят поява на сплескани или потънали области в него. Тези зони се считат за синина под налягане.
В някои случаи се получава обезцветяване на мястото, защото там грудката се дехидратира и при съхранението такива грудки омекват и изгниват.
За да се избегне тази опасност при прибиране на реколтата трябва да се използват принципите за наличие на въздушен поток, контрол на температура и влажност, за да се намалеят загубите до минимум.
Колкото по-твърд или по-хидратиран е един картоф, толкова по-голяма сила е нужна за неговото деформиране. Хидратираният картоф издържа на по-голям натиск от купчината от по-уязвимия.
Минимизирането на загубата на картофи на тегло и натъртванията под налягане се постига чрез интегриран подход към прибирането на реколтата на полето и съхранението в складовете, където предписанията трябва да се спазват стриктно.
